Интервю с MS.Thoms (Бразилия)
В съвременното улично изкуство толкова много се влияе от илюстрация и дизайн, че в днешно време гордо можем да кажем, че имаме впечатляващи артисти и в тази област. MS. Thoms е удоволствие за очите, рисуващ точно в този стил, свои измислени образи, поставя ги по сградите и освежава пространствата. Професията му е графичен дизайнер, която изключително много му помага за графитите. С удоволствие ви представяме разговора с него:
Кога започна интереса ви от илюстрации към графити?
Започнах още от 1996 година. Случи се както се случва с един интересен разговор..увличаш се от емоциите.
Кои артисти използвате като отправна точка?
Сюрреалистите са едни от художниците, които най-силно са закотвени в съзнанието ми. А това, което е най-важно за мен е да усъвършенстваш техниката на графитите и съчетаването на концепцията в свободната интерпретация.
Стилът ти е много повлиян от анимационни филми. Как се развива този стил и как бихте го описали?
Когато съм в състояние да опиша моя стил, това ще означава, че няма да има какво друго да кажа. Твърдо вярвам, че „стилът е смъртта на съдебния процес”. Но иначе стила ми е смесица от много влияния, които съзнанието ми подсъзнателно поглъща и продължават да се смесват в главата ми и излизат като нова форми, линии, концепции и цветове. Смея да твърдя, че самото изследване като процес е моят стил.
В днешно време графитите са признати като легитимна форма на изкуство и много градски художници са канени да излагат творбите си в галерии. Какво мислите за това?
Аз съм горд, че съм един от представителите на това прекрасно и революционно движение в изкуството, наречено „Street Art”. От всички движения мисля, че това все още най-алтруистичното и потенциално изкуство, не влизащо в корумпираната система. Графита е средство за предаване на съобщения, които пристигат от дъното и се отправят нагоре, нагоре..Аз оставам на мнение, че уличното изкуство се ражда и трябва да остане на улицата, защото иначе не би имало смисъл то да се нарече улично ако го излагаме в галерии.
Разбира се, не съм против и художниците, които излагат в галерии, и аз самият не бих хапал ръката, която ме храни, но в този момент като се има предвид объркването по този въпрос, бих направил следното уточнение: „Истинското изкуство” е и си остава най-благородната форма на лично израстване, защото е свободно и отворено, всичко останало..са просто други неща..
Бих искал да отбележа, че има съществена разлика между тези, които се изразяват свободно по улиците, без никакво желание да продават нещо и тези, които не изразяват нищо, но се опитват по всички начини, за да продават продукта си празен отвътре, но задължително в галерията. Пътят е моята истинска галерия , всичко останало е реклама.
Как бихте описали вашето ежедневие?
За щастие или за съжаление , дните ми все още не са се превърнали в рутина. Универсалността и моята вродена любознателност винаги ме блъска да експериментирам в нови области , научих се да проучвам и да научавам всичко, което знам. Така винаги мога да намеря нов стимул, за да се върна обогатен всеки път, когато се изградя новата си работа.
Като мултимедиен артист, кажете ни какво е любимото ви средство за работа? Защо?
Въпреки, че често работя с графичен таблет и компютър, заради практичността и времето, което спестявам, любимата ми поставка остава хартията.
Кажи ни пет неща, който мислиш, че са наистина важни за всеки уличен артист.
Няма да давам уроци на никого, всеки трябва да търси пътя си сам, и след като го намери, преследва го с ентусиазъм и постоянство, оставайки верен на чувството, че от самото начало е правилният му избор и го прави цял и завършен.
Well put, sir, well put. I’ll celtrinay make note of that.