„Искам да летя“ – Tribute to Ками
Небето носи звук на Арфа
И следи от падащи пера –
Депресия от звуци –
Искам да летя!
Камелия Цанкова
Спомена за едно приятелство никога не би могъл да отшуми, каквото и да се опитва да го заличи. А, когато то е разцъфтявало още в детските години, колкото и крехко да е, то може да бъде по-издръжливо от диамант. И макари съдбата с тежест да се стоварва върху детската усмивка, тя не може да заличи спойката, която едно малко момиче може да създаде в сърцата на хората с таланта и невинността си.
Едно от трогнатите сърца принадлежи на познат на повечето графити артисти – Kokichan Cho, който 10 години след нелепата смърт на Камелия Цанкова решава да посвети графит, с който да отдаде почит и да припомни на хората за красивата душевност, която е изгубена в онзи паметен ден – на 20 август 2004-та година в Сливен.
Kokichan Cho сподели:
„Направих графита в памет на Камелия върху един от първите графити, които бях направил на времето. Зад него няма кой знае каква история понеже през 2004-та все още бях много бос в графитите и не ми се получаваше. Стената я направихме легал през деня с блажна боя и флакони BODY, защото нямаше с какво друго. Думата беше взета произволно от един реге запис и като цяло се мъчихме да правим нещо.“
„След 10 години този трафопост бе ужасно издраскан и един ден си мислех, че ще е яко да се съберем разни хора и да го направим целия. Прибрах се в Сливен и много се чудех къде да рисувам и реших ,че сега е момента да бъде започнат този проект. На 20 август станаха 10 години от както почина Камелия – един страхотен човек, пишещ прекрасна поезия и раздаващ радост и усмивки на хората.
Тя беше прекрасен, лъчезарен и щастлив човек , винаги усмихнат и добронамерен. Никога никому сторил зло,обидил или наранил по какъвто и да е начин. Такава беше тя!“
„По адски нелеп начин Камелия ни напусна и аз реших, че тази стена ще е за нея. Стихът, който съм изписал е от една нейна стихосбирка издадена посмъртно. Реших, че най-добрият начин, по който мога да отдам почит е да направя нещо красиво на стената.
Не знам защо не съм го направил по-рано, мисля, че това бе точният момент. Изобразих момиче с дълги шарени коси и качулка, от която излиза перо. Четейки стиховете на Ками се визуализира това в главата ми, а самият графит се опитах да го свържа с всички неща, за които тя пишеше – радост, самота, звуци, цветове, живот..”
Посланието на Kokichan Cho Към хората е:
„Да бъдат здрави и добри! Да вървят по пътя, който са си избрали и да се развиват! Обичайте се! Всичко друго ще се нареди!!! LOVE & PEACE & UNITY”
* * *
ПУСТИНЯ
Виждам живота си – една пустиня.
Тиха, тъмна, страшна, празна.
Виждам стъпки. Чии ли?
Знам, това е надеждата.
Вървя след тези стъпки от надежда, лъхащи на щастие.
Вървя – изморена, изтощена,
без капка вода следвам стъпките – дюна след дюна.
Надеждата – ето я.
Един оазис.
Благодаря ти, моя надежда, бъди вечна!
Върви пред мен!
Бъди ми пътеводител сред пустинята – живот!
Надежда – ти си живот!
* * *
Колко време ще те чакам!… Дори не знам къде съм вече.
Измислих имена на всички паяци, оплели мрежите си в
сянката на ежедневния ми писък.
Плаша се от светлината и от гълъбите.
И от теб, и от мен…
Колко време ще те чакам!…
Времето ме блъска към пропастта на грозните си мисли.
Кога ще падна във кръга на пъстрата ти зеница…
Колко време ще те чакам!…
Губя своята хронична походка
на застинала кинолента.
Часът ми изтича… Погледни ме за последно…
Погледни ме в огледалната си страст.
ДА ЧАКАШ
Вълшебството да живееш,
е умението да чакаш.
Да чакаш мига.
Да чакаш чая
или кафето да кипнат…
* * *
Имам юбилей на разделите си…
Стават вече 100 –
99 с теб и една с живота си.
Имаш какво да допълниш?