STEN : „Залагам повече на агресивния стил“
Sten е български графити артист от Сливен, но в последните 10 години живее и рисува в София. Занимава се с графити от около 14 години (2000г.).Част е от две crew-та – RPSK и DUC ( Dreams Under Creation).
Ще ми разкажеш ли историята си, как започна с графитите?
Всичко си дойде от само себе си. Не се интересувах от никакви течения или нямах влечения свързващи ме с графити или хип-хоп. Просто попаднах на един трол някъде из Сливенските квартали и си казах: „ей, как искам да направя същото“. И тогава заедно с братовчед ми Signi, се захванахме и създадохме RPSK и така до ден днешен с леки промени в crew-тата и хората.
RPSK е абревиатура на?
Първото crew, в което съм бил. Означава: Rumplestillskin (немска приказка, Братя Грим). В момента, в който стъпих в София, сформирахме DUC. Двете crew-та си вървят паралелно, не зависят едно от друго и никога не са били за никого пречка. Просто едното си остана супер първичното, мега истинско и всеки път ти напомня какво е било тогава, когато си нямал флакони, кеп-ове, нищо и си правил от нищо нещо. Велико!
Разкажи ми точно за онова време, в което е нямало флакони? Това време ми звучи и по-Underground?
Интересно беше, имайки предвид, че преди нас има и още по-стари кучета, но като цяло си беше един голям експеримент.
В общи линии, флакони тогава, такива като сега нямаше. Разтичаха се като водичка, не покриваха много много, но пък ти винаги си оставаш доволен стига да можеш да пръскаш. Набивахме игли от спринцовки в дюзите, за да изкараме тънка линия и все още си спомням първия път като ми се получи как се радвах като малко дете.
Хахаха, а боята, каква беше?
Имаше едни папагали, не знам как се казваха, забравил съм, но после се появиха белтоните и дуплитата. Ей това беше страшен кеф и все още смятам, че по-добро черно от белтон не съм ползвал. В годините почнаха да се появяват познатите ни Montana, докато стигнем до 94. Имаше и различни гръцки флакони, но те си заминаха с времето
Да не забравяме и добрия стар латекс!
Обясни ми какво каза току що – папагали, белтони, дуплита , за пръв път чувам за тези неща, какво представляват?
Спрейове. Папагалите… просто имаха някаква рисунка на папагал, така и останаха, всички им викахме папагали, Дупли, от Dupli Color. Но и двете марки бяха еднакво гадни.
А какво за латекса?
Латексчето, пръв приятел на бедния райтър. Пълнехме парчетата със латекс, а контурите и ефектите с един два флакона. Понякога наистина си отивал точно с два флакона и една 5 кг бака с латекс, като двата флакона са били на половинка примерно.
Е ако имаш средства може и по-добре да се пласираш, но моя случай често опираше до там. След като се преместих в София си намерих работа и можех повече да се поглезя.
По това, което ми казваш сега, осъзнавам, че наистина си имал огромно желание, въпреки липсата на материали, изобретателен си
Но то си стана практика на много като мен, просто ефикасен метод да си начешеш крастата
А иначе каква е професията ти?
Занимавам се с 3D, но професионално работата ми е предимно с 2D. Работя в Ogilvy and Mather, Sofia – рекламна агенция за големи фирми. Работната ми визитка е илюстратор и графичен дизайнер, като последните години съм работил като концептуален артист за онлайн игри. Като цяло последно време гледам да се захващам със собствени проекти.
Кажи ми – учил ли си изкуство някъде?
Гимназия – Информатика с Математика и Английски език в Сливен, доста артистична специалност. След това Инженерен Дизайн в ТУ – София и май дотам ми спират художническите дисциплини. Инженерният дизайн го завършихме заедно с Yeto от 140 ideas. Не ни беше лесно, хахах.
Специалността ни включваше да мислим джаджи, опаковки и разни такива функционални неща, които да влизат в производство.
А ти какво измисли?
А аз се концентрирах в графичния дизайн, тогава ми беше по-интересно, като цяло имах силно влечение към графиките, а и да си призная съм адски несръчен често си чупех моделите от сакатлък.
A твоя псевдоним STEN откъде идва?
От „Stenographie” или Steno от френски, означава „бързо писане”. След известно време махнах „О“-то в един момент и си остана това, което е сега. Въпреки, че с времето това избледнява и зад името остават стените, а превода вече не е важен.
Sten, стила ти е доста странен – момументален, триизмерен, едновременно с това ми изглежда малко механизиран..кажи ми нещо за него?
То си е така. Просто с времето реших двуизмерните букви и wildstyle-a да му придам малко повече измерения. И впоследствие ме погълна и така до ден днешен си изграждам пластиките и формите.
Напомня ми на нещо от бъдещето
Идеята зад всяка една работа е да придава до известна степен стерилност, чисти цветове, почти монотонни без излишно много гами, просто, но пък сложно от към форми. Всяка една взаимодейства с другата и се старае да изрази определено чувство. Някои са по-остри и агресивни, други по-обли и меки, но признавам си повече залагам на агресивния стил.
Те са като черупка, обвиваща нещо непознато вътре в себе си. Като при хората, всички носим демони вътре в себе си, от нас зависи какви са те и кога ще излязат навън.
Кой е твоят инкубатор на вдъхновение?
Бъдещето, мисълта за бъдещето. Като цяло знаем, че времето е нещо измислено от човека, напълно ненужно и объркващо. А ако говорим за бъдеще и идеята за бъдещето никога няма да намерим еднаква визия за това. Ето там е интересното. В „ами ако…?” е най-интересния въпрос. Ето там се заражда и всичко. Опитвам се да разбера отделните философии за това, какво ни чака.
Знаеш, някои се страхуват от машини, други смятат, че ще постигнем някакво съвършенство на възприятията, трети съвсем друго. Има много теории за разума и т.н. И когато ги обединиш се получава нещо интересно. Аз откривам една утопична реалност, празна стилизирана, бледа на своята повърхност, но всъщност изпълнена с живот и причудливи твари. Механичното, свързано с биологичното и чисто „нематериалното“.
Аз съм някъде по средата – на мен ми е адски интересно да видя развитието на бъдещето, но ме е страх от дистанцията, която машините създават между хората. Като че отнемат свободата да бъдем хора.
Съгласен съм, въпреки че вярвам съвсем наивно в позитивното развитие. Много неща тепърва ще се случат, но хората не трябва да се страхуват. Все пак непознатото не винаги е лошо, а пък и идва теорията, дали всъщност завета на хората няма да бъде нова раса от кибер същества. Много дълбока тема с много различни гледни точки.
От това вече ме е страх, изкуствен интелект..
Да това е малко шашкащо, там ще изгубим представа за реалност, но пък тогава може и да предефинираме реалността като понятие. Но аз пак да си кажа, че съвсем наивно, като в приказките вярвам, че хората ще се съхранят все някак си
Всичко зависи от нас, но ума няма граници, не знаеш кое ще те погълне, че и да забравиш какво си, какъв си всъщност.
Идеята ми за тези неща много се влияе и от Японската филосовия, която твърди че няма изцяло негативен и позитивен герой и от там за всичките тия future предвиждания.
Кой е най-грандиозният графит, така да го наречем, който си правил?
Нямам определен фаворит, всички са си еднакво специални. Всеки един си изисква времето и старанието и никой не получава по-малко внимание.
Помниш ли им бройката?
Нямам спомен, записвах си ги по едно време в началото, но след 100-тния спрях. Това беше 2005 година.
Случвало ли ти се е някой да ти надраска графит?
Много пъти, но не мисля, че са ме минавали, заради някакво напрежение. Просто е трябвало стена или е било израз на глупост.
Предприемаш ли нещо в такъв случай и ти надрасквал ли си чужди парчета?
Целенасочен не, гледам на нещата по друг начин. Всяка работа си заслужава мястото и небива да се покрива с друга. Е това няма как да го избегнем на големите легални стени, там се замазват неща всеки ден, но и там всички си знаем, че няма да оцелеят много работите.
Кои стени предпочиташ – легалните или нелегалните?
Последните няколко години съм наблегнал предимно на легалните парчета, независимо дали са канали, изоставени сгради и т.н. Те не са много легални, но да кажем, че да рисуваш денем необезпокояван някъде си е легално. Стана ми много интересно да откривам изоставени места, пазещи стария си дух. И да рисуваш вътре си е уникално Влизал съм от стари военни бази, стари фабрики, строежи, малки къщички до многоетажни блокчета, а вътре можеш да откриеш страшни неща. В България има безобразно много изоставени места, което е тъжно, но това си е нашата реалност.
Кое е най-автентичното място, на което си рисувал?
Едното със сигурност е една изоставена казарма до Перник. Сгради, чакащи да бъдат украсени Вътре можеш да видиш стенописи типични за онова време, има много още. Почти всяко място е интересно и носи спомени, но това със сигурност ще го посетя пак, просто има много „мегдан”.
А, когато си рисувал нелегално, гонила ли те е полиция?
Да случвало се е, но като цяло сме се отървавали. Случки много, но дали са толкова интересни. Веднъж преди рисуване стоим си заедно с ARNO и разглеждаме снимки на графити някъде и идват двама полицая, и ни проверяват. Ние с флаконите в раниците и те изръсват:
„И сега к’во с тия флакони по тия листчета ли рисувате“ и сочи снимката и двамата бяхме със зяпнали усти. Друг път рисуваме покрив, но сме под няколко тераси, и изведнъж една манджа се излива до нас, хората са решили да си почистят. Велико, хахаха.
Редовно бягахме и от кучета, изобщо леката атлетика си ни е страст.
А спрейовете, те не са ли вредни? усещал ли си някаква повреда в тялото си заради тях?
Да, нямам обоняние, но това може и да не е от тях. Ако носиш хубава маска, няма проблеми. Плюс съвременните технологии и флаконите стават все по френдли – още едно доказателство да не се страхуваме от техниката.
Ок,с тези удобни флакони и легални стени..тръпката още ли я има?
А, винаги можеш да скочиш да удариш някоя бомба, то не се забравя. Тръпката се променя вече, легалните стени се преобразува в страст. Вече гониш детайли, техника, познания в изобразяването, няма как да ти стане безинтересно. Последно време и мащабите се промениха, така чееее…всичко е 10 точки
Защото аз се замислям за едно нещо – от доста време проучвам историята свързана с графитите и как всичко тръгва от тролването, бомбите, малко субкултура, ъдърграунд, недосегаемо, нелегално, малко мистериозно..а 20 години по късно – вече се превръща в арт, по близо до обществото, по социално..
Много рязък контраст ..
Вярно е, по изгуби му се малко онова лице, което ни е грабнало всички, особено преди 15 години, но пък то си е там, някъде в уличките в тъмното. Чака. Графити винаги ще има под една или друга форма, затова и винаги съм казвал, аз не съм художник, аз съм си райтър, който просто не е спрял да рисува. Но наистина, старата стенопис почва да губи позиции пред графитите и то в сегашната им форма дори се сливат. Разлики тепърва няма да откриваме.
Кажи ни за DUC Crew, кои райтъри участвате в него?
Трудно мога да определя вече. Мога да ти кажа кои бяхме. Всичко започна от мен и Signi -старото RPSK. След това влeзe Unoe (Сливен), после Saian (Русе), PokeOne (Разград). След него стабилната ни Варненска връзка DEF и NO JOB и разбира се Еpic (Велико Търново), въпреки че там бяха малко по объркани нещата, но с него до ден днешен сме част от RPSK, както и с Unoe.
Бяха страшни години, но с времето всеки пое по пътя си, и се поразделихме, никога с лошо де, просто нямаше как да рисуваме заедно. Все още сме като семейство де, то тези връзки не изчезват.
Saian сега е част от Trash Lovers, DEF е лекар някъде в Норвегия, Epic наскоро се върна от Бразилия, страшен татуист, бих се подложил на неговата ръка без да се замисля, а аз съм доста претенциозен. PokeOne e микро биолог и така нататък.
Всички тези райтъри, които изброи, рисуват ли още?
Само Unoe и Еpic. Unoe си бачка като илюстратор в едно студио и като има време скача с мен на стена, той е може би един от най-доверените хора, които може да има човек като приятел. Последно време забелязвам и раздвижване със Signi, което ме кара да гледам позитивно на DUC.
Бъдещи планове за някоя стена имаш ли?
Планове безкрай, време ми липсва. Но всяка възможност гледам да я уловя. Надявам се съвсем скоро да ми се случи.
Въображението ти безкрайно ли е?
Вярвам, че е безкрайно, но и то трябва да се тренира.
Имаш какво да допълниш?