TSE: “Възпитайте себе си преди да започнете да възпитавате хората около вас”
Псевдонима ти?
Когато започнах да се занимавам с графити псевдонимът ми беше последното нещо което ме интересуваше – важното бяха графитите. Понякога път съм доста ироничен и в този дух реших псевдонима да ми е CD – с идеята да се запомня лесно тъй като се среща на всякъде и дори и най-глупавите могат да го запомнят – а зад буквите стои C– Ceco и D – Danchev (бащиното ми име ). По късно добавих и ART но сега разбирам колко изтъркано звучи – като видите подобно нещо бягайте. През 2012 реших да си сменя псевдонима на Tse, това са първите две букви от името ми на български – ЦЕ- цо пак кратичко, за да се запомня макар, че на много хора им се вижда доста трудно J. Псевдонима е без значение, за мен въпроса е какво и как го правиш, а как ти викат това няма отношение в рисуването.
Колко стени си надраскал през последните 10 години?
Ха, ами не знам не са много може би към 20-30 стени.
Как се зариби с графитите?
През 1996 видях надпис на Prodigy върху една стена в центъра на Пловдив и много ме впечатли. По-късно видях и графита „Hope” на Капитан Райчо и се започна. BM crew и UGS crew бяха началото на графитите за Пловдив, а и за България до голяма степен. Можете сами да направите съпоставка с нещата, които са се правили 1999 и 2000 от тези crew-та и да видите, че дори днес изглеждат много по-добре от повечето неща, които се виждат в страната.
Какъв е твоят стил? От кой си се учил?
Моят стил – моят стил е многолик . Необичам да стоя на едно място експериментирам постоянно, както с темите така и с начина на работа и средствата. Постоянно се променяме, като хора. Няма нищо, което да е едно и също. Според мен колкото повече научаваш чрез експерименти, толкова повече добавяш в знанията си. Когато овладееш някакво ниво и натрупаш умение можеш вече да си позволиш стил – но преди това е все едно да пишеш книга без да познаваш буквите (пак пишеш нещо ама на хората, които могат да четат им изглежда странно) – говоря за рисуването, като цяло не само за графитите. Това, което забелязвам в България е, че голяма част копират известните имена и мислят, че това е и техният стил. Повечето не мислят, те имитират това, което е модерно. А от кой съм се учил – ами от живота както всички и от хората в него – няма нито един излишен човек или случка. Всичко допринася, стига да имаш очи да гледаш и уши да слушаш. От както съм започнал да се занимавам с рисуване не съм спирал да разглеждам графити картини, скулптури и да обменям информация – това според мен е необходимо условие ако искаш да имаш някакъв поглед върху изкуството като цяло.
Създаде ли crew или с кого рисуваш?
Не,не съм участвал в крюта – но съм рисувал с доста колеги. Удоволствие е, когато попаднеш на хора, които правят всичко възможно самият процес на работа да е градивен и позитивен – тогава нещата, които се създават са красиви и приятни, защото са правени в синхрон и разбиране. Но има и други колеги, на които арогантността и жаждата за слава надделяват макар да имат голям талант в това, което правят – трудно се работи с тях.
Какво ти е необходимо, за да си добър в рисуването на графити?
Мислене, знание практика и постоянство. Това се отнася за всяко едно нещо в живота ни. 
Какво включва „тръпката” в това да рисуваш?
Дава ти живот, енергия- сила. Приятно е, когато споделиш с хората творбата си, а и самото място придобива друг облик.
Какво е нивото на българските графити артисти според теб?
Има такива, които са световно признати и това само по себе си говори за нивото им. Можем само да се радваме, че правят такава страхотна реклама на артистите от България. Като цяло има доста талантливи млади хора, но в повечето случаи егото много пречи – забелязвам, че независимо дали рисуват добре или зле имат едно високомерно отношение спрямо заобикалящата ги среда. „Колкото сме по „малки” толкова повече държим да гледат на нас като на величия”. Също така е неприятен момента, когато група от хора се затворят в един техен тесен кръг и трудно допускат външни артисти . Преекспонирането на лакеи и протежета, на които целта е показност и известност, а не е важно това което правят и възпитават – в такива моменти нещата започват да заприличват на чалгата.
Има ли пространство за изява в България?
Случват се все по често.
Негативните страни на графитите?
Зависи какво правиш – предполагам, че при вандализма са много по-големи вредите, отколкото на легалните парчета. Другото негативно е материала, с който се работи – ацетона ни уврежда колкото и защитни средства да използваш.
Дай съвет за тепърва започващите?
Работете – тренирайте постоянно. Наблюдавайте и разсъждавайте – мислете, а не вярвайте сляпо на нещата, които ви казват или представят. Възпитайте себе си преди да започнете да възпитавате хората около вас. Всичко това се постига с постоянство, много труд и практика – лесно няма 🙂
I’m not quite sure how to say this; you made it exmletery easy for me!