Кийт Харинг – създателя на графити изкуството

By Тони Тодорова, 04.04.2014

За баща на уличното изкуство и причината, то да плъзне навсякъде по света, се смята, че това Кийт Харинг. Той е роден на 4 май 1958 година в Рединг, Пенсилвания.

Развил любовта си към изкуството още от ранна детска възраст, той усвоил основните умения, предадени от баща му, от популярната култура за времето му, както и от д-р Сус (Dr. Seuss) и анимационната компания Walt Disney.

Завършвайки гимназия през 1976г. Харинг се записва да учи в професионално училище за изкуства в Питсбърг – “commercial arts school”. Първата си изложба той открива през 1978 година в Центъра на занаятите и изкуствата в Питсбърг. Същата година Харинг се мести в Ню Йорк, където продължава следването си, но този път в сферата на визуалните изкуства. Това е пътят, по който Кийт Харинг започва да развива идеята си за изкуство извън галериите. Той открива процъфтяваща алтернативна общност свързана с изкуствата, която се развива извън музеи и галерии, а по центъра, улиците, подлезите и пространствата в клубове и бивши танцови зали. Негови приятели стават художниците Кени Шарф (Kenny Scharf) и Жан-Мишел Баският (Jean-Michel Basquiat). Палейки се от новата цветна и жива среда, в която заживява, Кийт започва да организира изложби и участия в Club 57 и подобни алтернативни места, обичащи изкуството.

Хората, от които Кийт се вдъхновява в работата си са Жан Дъбъфет, Пиер Алешински, Уилям Бъроуз, Брион Гюсин, Робърт Анри и много други. Те утвърждават независимостта на художника и способността им да бъдат различни. Посвещавайки се на кариерата си, Кийт Харинг обезателно решава да създаде едно върховно улично изкуство, което да облъчи града с цветност, яркост и викове, под формата на рисунки. Учейки в професионалното училище за изкуства, той експериментира с видео, монтаж и колаж, но това не е толкова достъпно за широката аудитория. Той желае нещо по-грандиозно, и не само, че иска да го представи, но иска и да общува чрез своето изкуство.

През 1980 година Харинг забелязва неизползвани рекламни панели в станциите на метрото, покрити с матова черна хартия. Започнал да рисува по тях с бях тебешир, докато не изпълнил с рисунки всички станции. В период от 5 години, той изпълва обществените пространства с тези бързи, ритмични линии. Този непрекъснат поток от образи из целия Ню Йорк привлича вниманието на всички мигновено. Харинг казва: „ Метрото се превърна в моя „лаборатория” за изработването на идеите ми и експериментирането с прости линии”.

В период от 9 години (1980-1989 година) Харинг получава международно признание. Труда му се възнаграждава с много поръчки за декори за театри и клубове, развиват негов дизайн на часовници Swatch и рекламни кампании за водка Absolut.

През април 1986 година Харинг отваря Поп арт магазин за продажба на тениски, играчки, плакати и т.н., носещи неговите изображения. Целта му е да доближи хората до изкуството си. Магазинът получава доста критики от мнозина в света на изкуството, но Кийт Харинг вярва в собствените си способности и разчита на подкрепата на свои приятели, фенове и наставници, включително и Анди Уорхол.

.

През цялостната си кариера, Харинг отпращал чрез изкуството си социални послания. За 7 години, той успява да направи повече от 50 обществени творби в десетки градове по света, много от които са създадени за благотворителни организации, болници, центрове за дневни грижи за деца и домове за сираци.

През 1988 година Кийт Харинг е диагностициран с вируса на СПИН. След точно една година, той създава фондация „Кийт Харинг”, която има за цел да осигури финансиране и образност на организации на СПИН и детски предавания. През последните години от своя живот, той се съсредоточава да говори активно за своето заболяване, желаейки повече хора да разберат за болестта СПИН.

По време на кратката си, но интензивна кариера, Харинг е участвал в над 100 солови и групови изложби. Той е обект на внимание на повече от 40 вида медии. С изразяването на универсалните концепции за раждане, смърт, любов, секс и война, той защитава силата на своите изображения, като те се превръщат в универсален визуален език през 20-ти век. Хора като Мадона (Madonna), Грейс Джоунс (Grace Jones), Бил Джоунс (Bill T. Jones), Тимъти Лиъри (Timoty Leary), Джени Холзер (Jenny Holzer), Йоко Оно (Yoko Ono) и Анди Уърхол (Andy Warhol) го подкрепят безрезервно.

На 16 февруари 1990 година Кийт Харинг умира от свързани със СПИН усложнения на 31 години.