DILOM – ME CLICK: “Не се задоволявайте с посредствеността!”

By Тони Тодорова, 12.07.2014

Откъде идва псевдонима ти?

Тъкмо започвах с графитите и след  два тага, които оставих сравнително бързо на заден план, си търсих нов. Исках нещо с буквата D, но и да е яко и смислено. В същото време учех за изпита по История в Софийския, та се натъкнах на календара на прабългарите. В него всеки месец е с името на животно. Та единия месец беше на змията, „Дилом” на прабългарски. Хареса ми звученето и започнах да го използвам. Иначе не съм почитател на змиите, не са ми интересни.

Как започна с графитите, какво те привлече?

Започнах през 2001 година като цяло, но съм пробвал и с дезодорант и акварелни бои да си правя флакони докато бях 8-9 ти клас. Лапешки истории. Много гледане на сериала „Свежия принц от Бел-Еър” с Уил Смит и много MTV (тогава още ставаше за гледане). Отделно в Бургас  тъкмо започваше да рисува и ESTEO и той повлия като пример за подражание на местното ниво.

Какво откри за себе си в графитите?

Шанс да изразявам себе си на ново ниво. От малък рисувам, но това си беше нова медия, на която да се пробвам. През годините смисъла на графитите за мен се мени, в началото беше идеята да се наложа със стил и скил. После да съм мега бомбаджия и нелегален бандит,  след това да рисувам хубави стени с идея и естетична красота, а накрая стана и работа за пари.

„Наркотик” ли са графитите? Успяваш ли да се пристрастиш..

Хм. Зависи от човека и от много други неща. Примерно аз съм на периоди, надъхвам се според дозата, така да се каже. Ако нарисувам нещо, което да ми хареса (не се случва често), се надъхвам за още рисуване. Иначе е лесно да се оплета в  ежедневието, интернет, бачкане, всякакви други разсейващи фактори. Майтапа е, че ако нямам ток и други занимавки, то рисуването е естествен ентертеймънт. Това е.

Какво изразяваш с тях?

Като цяло се старая да изразявам неща, които ми харесват или пък да изразявам позиция. Понякога целта е и да проектирам и негативни емоции и да накарам хората да се замислят. Например много пъти съм си мислел за стена или илюстрация на тема „Мигач”. По причина на масовото неизползване на мигача от страна на шофьорите в България, което като шофьор ме дразни доста. Наясно съм, че българина е дебелокожо животно и трудно може да му въздействаш, но съм от тоя тип хора, които не могат просто да махат с ръка винаги срещу хорската тъпотия.

Иначе се кефя на гларуси и птици, животни, класически американски облъчвания като техните дизайни, пица с кока-кола, костенурките нинджа, нинтендо, олд скуул коли, рап, като цяло неща, които ме вдъхновяват и присъстват малко или много в рисунките ми.

А как се сформира Me Click?

MeClick се сформира на майтап буквално. През 2011-та лятото се събрахме с момчетата Raveo и Oscar да рисуваме заедно стена. Бях си взел телефон с HD запис (йеее), та направихме един мега любителски клип. Като го сглобявахме после се роди идеята да имаме лого в началото на клипа като всички известни райтъри (хехе). Me Click eсъкращение на цвят от гамата на флаконите, с които рисувахме.

Какво е Me Click за теб?

Приятелство и взаимопомощ. Работа. Готино е като знаеш, че другите са с теб и може да сменят, ако нещо не ти върви с рисуването или пък ти да помогнеш на друг от екипа. Има лафове, работата върви бързо. Хубавото е, че ако работата започне да спича, има винаги някой който да даде жега и да се вдигнат оборотите.Това особено помага при поръчки.

Колко членове сте в Crew-то?

Екипът е от 4 човека. Аз, Raveo и Oscar сме по рисуването, a Mitzo е фото-експертът и на моменти майстор на четката в по-големите проекти.

Трудно ли е да си teamplayer? Правите ли компромиси?

Kомпромиси има навсякъде, но като цяло всички имаме естетическо виждане за нещата и дискусиите, макар и доста шумни на моменти, се изглаждат в полза на най-правилното решение. Нямаме шеф измежду четиримата, по-скоро имаме условни сфери, в които си знаем кой е най-добър и мотивиран. Така лесно си разпределяме работата и работния процес тече оптимално.

 

Кои са най-емблематичните ви графити?

Може би пикселната Моника Белучи, която рисувах преди доста години, но е емблематична за града. Гларусите с човешки облик също са разпознаваеми и доста хора са ги виждали и одобрявали.

Може ли сам човек да изрисува огромен Калкан?

Разбира се. Голямото его прави големия калкан, хехе. Но не, като цяло си е къртовски труд за много квадратни метра площ. Красиво е, но не мисля, че трябва да става самоцел. Като цяло има хора, които обикалят целия свят да рисуват големи стени и след години на яко рисуване, химикали и смяна на климата те състаряват бързо. За мен по-голям кеф е да отидеш на почивка на яко място, отколкото да отидеш на същото място и да нарисуваш огромна стена. Като се върнеш вкъщи и те питат как е там, ти да кажеш – нямам си на идея, бях само на стената и в хотела. Малко е тъжно, но има хора, на които им харесва така.

Как Бургас приема вашата форма на изкуство?

Хм, незнам. Някои хора се кефят, други не, трети не виждат повече от пред носа си и подминават като малка гара. Честно казано, предпочитам така, само да не ми се месят и да се заяждат с мен или колегите. Досадно е.

А като цяло Бургас отворен ли е към изкуството?

Не бих казал. Хората нямат пари, а тези които ги имат, нямат култура. Оттам изложбите, които правим са обречени на непродаваемост. Само лайкове и „Много яко!” не са показател. Бургас е пълен с дребнави хора, които искат да им нарисуваш нещо за без пари, защото ти се „кефиш да рисуваш нали”. И когато рисуваш за пари като мен, на 31 години, лапешкия пост не върви. По –скоро може да си купят скъпи дрехи или да наемат чалга певица да им пее на купона. Там не се стискат.

Другия момент е, че се чака нещо да се нарисува, за да го видят и да кажат искаме и ние така. Примерно Пловдив, София вече имат калкани, училища и други сгради нарисувани, а тук катo предложиш такова нещо в училище и те гледат странно, все едно това е нещо иновативно, което го няма никъде по света.

Каква е борбата на един райтър?

Като подрастващ сигурно е борбата да си различен, интересен и бунтар. Затова и голяма част от райтърите са тийнейджъри. За мен борба вече няма, освен борбата да съхранявам духа на графитите в днешно време, когато имаме толкова много стрийт арт, които немалка част е скука и грозотия за мен, а и самите графити деградират до ниво първи клас, като този анти стил се налага. Другото, което си заслужава борбата е борбата с клиента, който иска надпис в графити стил, а като му нарисуваш такъв, доста лесен и четим, той иска още по-прост надпис. Накрая му слагаш един компютърен шрифт с ефекти на фотошоп и той е доволен, а на теб вече ти е все тая.

Графитите социално изкуство ли са?

Зависи от тематиката. Могат да бъдат, стига да засягат обществени теми и въпроси. Като цяло мисля, че стрийт арта завзе този сегмент от графитите и благодарение на нарастващата си популярност го издигна до ново ниво. Не мисля, че всичкия стрийт арт е красив, но примерно Bluе е известен артист с хубави идеи и тематики, без да блести с красив рисунък. Идеята му компенсира.

С три думи как би описал присъствието на графитите в живота ти?

Постоянно около мен.

Кои са най-славните ти години свързани с графити, разкажи ни някоя интересна история?

Може би преди години, когато бях по-активен и рисувах по-често за удоволствие. 12 часовия влак с 2 смени от Плевен до Бургас беше епичен (евала БДЖ), странните хора, които те занимават докато рисуваш също. Само от тях може да се правят класации за бисери. Докато са ме снимали за бомбинг клип ни хванаха ченгетата, преди десетина години, държаха ни 14 часа в районното и накрая ни пуснаха. Купихме си 3 кутии китайско в името на свободата след това.

Кои са най-добрите райтъри в България за теб?

Nasimo, Esteo, Rate, Kotk, 140 Ideas, Raveo, Oscar, Sten…още има, но все ще забравя някой. Харесва ми че имат различни неща, често съвсем дребни детайли или просто като характер ми допадат.

Какво би искал да се случи в България за вас, като райтъри? Какво ви липсва?

Качество при новото поколение райтъри.Твърде малко добри, твърде много тагери и троуъри. Липсват ми сложните, тематични стени. Това е моето мнение.

Твоето послание?

Рисувайте за удоволствие, но го правете сериозно и не се задоволявайте с посредствеността!

 

 

                                                                                       www.dilom.eu