2013-2014 The Bridge Fest заедно с MSH и MODE всеки по-буква

TASK – L.O.V Crew / FAS Crew

By Тони Тодорова, 19.11.2014

Представи ни се?

Здрасти, аз съм TASK. Занимавам се с графити от колко 6 -7 години. В началото направих 1-2 парчета без да знам много много за какво става въпрос и след това реших да тагвам така. Произлезе от една шега в компанията, с която движех, които вече драскаха. Буквите ми харесаха пробвах го няколко пъти и реших, че това ще пиша за напред.

2013

Кои бяха хората, с които в началото драскаше?

Ами те вече бяха измислили FAS, крюто беше съвсем от скоро. Но сега общо вето всички спряха.

FAS 2013

Цистерна за скрап 2014

Лято 2014 FAS

Това коя година се случва, от колко години се занимаваш с графити и каква е твоята история на зарибяване?

Ами пиша TASK от 2008. Преди това съм прерисувал графитите от квартала. Драскал съм глупости тук там с някви флакони, които съм набарал от някъде, но реално почнах да правя мои неща 2008. Както се случва обикновенно виждях няколко скици на кварталните райтъри и ми стана интересно защото и преди това съм ходил на рисуване, почнах да карам скейт, да слушам рап и там се запознах с хората от крюто. И то се почна …

Графитите ли са изкуството, което най-активно практикуваш?

Ходих на рисуване 4-5 години (от 2-ри до 6-ти клас) и там основната ни задача беше не да се учим да рисуваме, а да си развиваме въображението. Рисувахме, правехме глинени задачи, работехме с текстил и експериментирахме с всички материали и техники, които ни показваха (а те бяха много). Но като пораснах се зарибих по графитите още като направих първото си парче, защото беше нещо ново и предизвикателно. Много повлия и средата, всичко беше ново и интересно, нямаше как да го изпусна.

Всеки по буква – FAS – 2014

детайл – FAS – 2013

Сега нещата малко по малко еволюират. Преди правих предимно букви и чат пат по някоя рисунка, а сега наблягам на рисуването и буквите почват да стават калиграфия. Мисля, че класическите графити винаги ще ме кефят и не смятам да ги изоставям, но фокуса малко по-малко се измества. Което смятам, че е добре, трябва да има развитие. Иначе графитите са свобода така започнаха нещата и така продължават.

Правиш ли още бомби?

Да, все още като си харесам някоя мръсна стена ми се ще да я избомбя. Никога не съм се кефил на рисуването на чисти сгради и изолации. Като цяло обаче малко повече почнах да ги мисля нещата и виждам, че хората като цяло или не се кефят или не го разбират и предпочитам да рисувам повече. Защото в крайна сметка щом си изленал да оставиш нещо на някоя стена, не го правиш само за себе си, а и за всички, които ще го видят след това.

Каква е историята на L.O.V crew, как измислихте името на crew-то и колко човека сте в него?

С JAHONE се запознахме покрай „The Bridge fest„, на който водя уъркшоп по графити и съвсем спонтанно решихме да нарисуваме нещо заедно. Лесно се сработихме и след още 3-4 рисвуания почнахме да правим някви съвместни планове и решихме, че ще е хубаво да си направим крю, с което да участваме по фестове и да си търсим легални места и поръчки и то се роди. Както всички неща, които правим седнахме и всеки даде идеи и се спряхме на „LOV„. Означава „Любов От Вътре„, но сменихме кирилицата с латиница и така. Смятаме, че иразява не само отношението ни към изкуството, но и към света и пасна идеално.

Трамвай 18 – София – 2014 L.O.V crew

Коя година се събрахте и кои са най-големите проекти, които сте осъществявали?

2012 го измислихме, но и преди това имаше няколко съвместни рисувания. Ами най-големите … не ги класифицираме по големина. Има проекти, които дори и малки ни доставят много голямо удоволствие като ги завършим. Едни от любимите са ни театърът и ОУ „Петър Берон“ в Пловдив, както и трамвая, който нарисувахме в София и така на татък. Всяка рисунка е ралична и е свързана с различни емоции. И все пак се стремим към все по-мащабни проекти.

Рисували ли сте извън границите на България?

Като L.O.V все още не, иначе имам парчета и тагове на разни места. За вбъдеще се надявам да пообикаляме повече и да имаме възможност да рисуваме и в други страни с други артисти. Преди няколко дни се върнах от Берлин и там сцената е зашеметяваща.

Какво имаш впредвид под зашеметяваща?

Имам предвид, че се разхождаш и по улиците има калкани на някои от най големите имена, също така има много места, на които просто отиваш питаш и рисуваш и са перманентни галерии с брутални неща. Това, което много ме впечатли е, че се рисува толкова много, че се пребоядисват и сменят калкани, което не ме изкефи, но е показателно за мащаба. Един ден си вървя по улицата и на следващият минах пак от там и вече един от калканите, на който се бях изкефил беше пребоядисан и вече рисуваше някой на негово място!! Отделно, че имат галерии специално за стриит арт и кво ли още не.

Как се достига до такова развитие според теб и какво мислиш за културния климат в България?

Без да навлизам много на дълбоко. Според мен съществува и се развива. Има райтъри в България, които според мен са на световно ниво и правят неща по света. Те движат нещата напред, но за съжаление културата и изкуството не са много на почит тук. Все пак съм оптимист и смятам, че тези неща се възпитават у хората и малко по малко се развиваме.

Ел. Табло – София – 2013 L.O.V crew

L.O.V – 2013; Проект по случай 24-ти май ( Шумен)

Смяташ ли, че можеш да превърнеш графитите в професия за цял живот?

Мисля, че е постижимо с повече работа и търпение се получава. Има такива примери, така че всичко е възможно.

Разкажи ми една история свързана с графитите, която никога няма да забравиш?

Хаха само една ли? Никога няма да забравя първото ми парче на най-видното място на НДК в 12 на обяд и трябваше да обясня на една жена къде е борсата за употребявани учебници, докато на близо минаваха полицаи (добре, че ме заговори)

Има и други истории. Като всеки, който е бомбил са ме гонили, крил съм се, хващали са ме, повечето такива случки са ми много ценни спомени и не бих ги заменил за нищо. Имало е и доста стресови ситуации и доста позитивни емоции, но това е част от играта.

С нощното рисуване нещата не винаги вървят гладко. Една нощ рисувахме в центъра, приближи се патрулка без фарове и светлини и след това стандартното изпълнение – тичане, преследване, прекачане на огради. Накрая стигнах до прекалено открито място и нямаше къде да се скрия, последваха няколко изтрела и … Хаванаха ме. Решили, че се занимвам с наркотици и след 2-3 часа в районното ме пуснаха и трябваше да ме гипсират после заради един скок от високо. Бях на 17.

WTF? Защо са стреляли по теб?!

Така и не стана ясно. Предполагам са искали да ме сплашат и успяха, хаха.

От тогава просто съм много по-внимателен. С времето си изграждаш стратегия и ако внимаваш няма много проблеми.

Сточна Гара – София – 2013.