Freaky: „Графитите са нещо, към което винаги ще се връщам“
Freaky, разкажи ни за времето, в което започна да драскаш графити?
Това беше периодът ми на подрастващо „осъзнаване“ и стремеж към артистичен „бунт“. Псевдонимът си заимствах от някои хип-хоп песни, които тогава ми се струваха достатъчно cool. Пък и мисля, че значението на думата пасваше идеално на отношението ми към самият мен в заобикалящата ме реалност. По принцип по това време беше голяма рядкост да видиш изсулени типове по улиците, а тези които рисуваха със спрейове се брояха на пръсти. Просто това беше най-авангардното нещо, което можех да правя в момента. От момента, в който видях първите графити в Пловдив, започнах сам да правя скици и да драскам по стената вкъщи. Рисувах графити по джобовете и шапките си, исках да си имам нещо като запазен стил на това как изглеждам още от началото. Беше изключително важно да се отличавам от тълпата. Имахме си и crew с mc-та и се събирахме да съпреживяваме всичко заедно– „Sunrise Project“, big up yo!
Откъде се снабдявахте със спрейове? Колко изобретателен беше, що се отнася до тролване и бомби?
Когато започвах да драскам нямаше качествени спрейове и разнообразие на цветове, просто ползвах каквото намеря. Разбира се първо бяха “Cosmos”-ите, за капачки и дума не можеше да става. Имаше един всеизвестен кош с намалени спрейове в магазин „Арена“, там обикновено имаше златен и розов цвят, затова града изобилстваше от тагове с тези цветове. „Kore“донесе за първи път капачки от Германия, не пасваха на “Cosmos”, но пък като се появиха “Hit Color” беше много добре. Бомбих навсякъде, където мога, по една махала на нощ, но винаги си давах сметка за художествената стойност на графитите като изкуство. Всъщност за мен по-интересни бяха легалите, дори като бомбих обичах да имам време, за да си доизпипвам нещата. Обичах да рисувам със спрея и да експериментирам с тази техника.
Каква е притегателната сила на улицата? Какво те караше да рисуваш на нея?
Предизвикателството да добавиш нещо от себе си и да го свържеш със средата, която обитаваш и удоволствието от това да те видят много хора. Това, че вършиш нещо незаконно и го наричаш изкуство, също беше страхотно. Много адреналин и чувството, че си уникален. И разбира се всичко това беше толкова готино, с моите хора бяхме “най-големите”. : )
Казват, че ти си първият, който е разчупил Old school графитите в Пловдив. Как започна да правиш характери и големи поръчки?
Рисувах поне две години само скици на лист, преди да започна със спрейове. Правих много варианти на freak човечета и се увличах по различни стилове, които виждах в Интернет. Обаче тогава ходихме само на компютърни зали и достъпът до сайтове беше много ограничен. Всъщност събрах пари за първия си компютър от първата голяма поръчка за графити, до която се добрах… Някой ми каза че искат да се нарисуват с графити стените на най-голямата интернет зала в Пловдив – „4К“, така че веднага отидох и показах скиците си там. Те ги харесаха много и заедно с моя човек „Mr.Yo“започнахме работа без почти никакъв опит. Стана някаква магия и трябва да съм бил много надъхан, защото се амбицирах и успях да се справя доста добре като за условията. Рисувах залата цяло лято, имам няколко албума със снимки от там. След тази поръчка изведнъж станах известен и продължих да рисувам, където и когато мога. Развивах стила си, пробвах различни неща, по-късно започнах да използвам и четки, валяци, полузапушени skinny-та, спрейове с различно налягане.
Къде можем да видим твои графити?
Ами понякога и аз се изненадвам като си ги виждам на места, на които съм забравил че съществуват. Скоро ми казаха, че някои от последните ми легали зад кино „Фламинго“ още са там, от когато ги правих са минали около 10 години. Всъщност скоро (2013) пак се включих в Стрийт Арт Феста в Пловдив, за организацията на който и малко помогнах. Там рисувахме стената зад Драматичния Театър заедно с 140 ideas и PTC. Беше супер забавно да си спомня отминалите времена и да рисувам с тези хора, които са толкова в нещата в момента.
Защо забави темпото с графитите, като точно си процъфтявал?
За мен графитите вече не са това предизвикателство, което бяха тогава. Пораснах, изместих приоритетите и интересите си. Голяма роля изигра и това, че хората, с които имахме crew също се отказаха, постепенно смених средата. Мисля, че сега продължавам да правя своите freak-ове, но с други техники и в друга посока. Също така намирам за интересно да експериментирам с нови и непознати за мен средства в изкуството, които в момента са дигиталните медии. В проектите си се опитвам винаги да изненадвам себе си, колкото и изтъркано да звучи. Просто правя това, от което се чувствам пълноценен, човек трябва да се развива. Винаги има нови хоризонти…
Какво мислиш за новата вълна райтъри, малко останаха от старата?
Нормално е да има стари и нови вълни. Когато аз се занимавах с графити, повечето хора не знаеха какво означава тази чужда дума, сега всичко е толкова по-популярно. Има големи фестивали, някои от старите райтъри продължиха и развиха много добре уменията си. Когато ние бяхме млади и се учехме да рисуваме, се отнасяхме с повече респект и внимание към нещата, сега виждам повече безцелен вандализъм и драскане заради самото драскане, което лично на мен не ми допада. Може би защото тогава нямаше много такива неща, а и може би защото не си позволявахме прекалено. Предполагам, че сега като драскаш нелегално не изпитваш чак такава тръпка, има някакво пренасищане. Но все пак всеки си има различни подбуди за това защо и как го прави.
Би ли се завърнал с някой нов графит?
Винаги, стига да ми е интересно. Никога и не съм се отказвал официално, графитите са свобода – решаваш и действаш, няма нужда от някакви уговорки или специална подготовка. За мен винаги са били един вид бягство от ежедневието, начин да намериш себе си. Има нещо толкова притеглящо в това да мажеш и да се цапаш, графитите са нещо, към което винаги ще се връщам.
Имаш какво да допълниш?