Всички улични работи преживяват свой мъничък живот – от създаването до въплъщението. И тогава те си водят диалог с улицата без мен. Те създават някаква своя не голяма история, за която после ми разказват хората. Интересно. Случва се да ходя някъде рядко, заглеждам се в своята работа, гледам на нея с други очи, което е много странно. Понякога ми харесва, понякога съм недоволна. Най-вълнуващата за мен работа беше изпълнена, колкото и да е странно в едно помещение. Там нарисувах две момичета на фона на морски залез. Два месеца работих над графита. Постоянно мислих върху него.
Имаш ли любим уличен художник, работата на който те вдъхновява, разкажи за него?
Възхищавам се на творчеството на една чуждестранна улична художничка – Swoon. Тя прави огромни шаблони с изображения на хора, като след това ги „отпечатва” по улиците на града. Техниката й е много сложна и отнема много време, наистина я уважавам и признавам!
Ако говорим за уличните рисунки като част от твоя живот, как занапред виждаш работата си в тази сфера. За какво мечтаеш?
Да рисувам! Да се развивам, да опознавам новото – това винаги е интересно. Да попътувам из Европа и да рисувам. Уличното изкуство сега е неотменима част от моя живот, както никога не е било, постоянно гледам на нови стени и възникват нови идеи. Мисля там или тук какво мога да нарисувам, как би се погледнало на него. Очите ми не пропускат нито една хубава стена. Сънувам и ми идват различни идеи. Някои от тях вече съм изпълнила, няма да говоря за конкретни планове и събития как ще бъде в бъдеще – ще покаже времето. Има едно изказване: „Единствения човек, с който сте длъжни да сравнявате себе си сте вие в миналото и единствения човек, по-добър от който трябва да бъдете е този, който сте сега.”
If you’re looking to buy these aricltes make it way easier.