KOKICHAN CHO: „Улицата е най-голямата галерия“
Псевдонима ти, откъде идва, променял ли се е с времето?
KOKICHAN CHO е от няколко години, дойде от един мой колега,който го измисли. В началото, когато започнах да рисувам прякорът ми беше RIGHTE – идва от right – правилен, Е-то е за благозвучие.
От колко време се занимаваш с графити, как се зариби?
Бях на 14 години, когато се зарибих да рисувам. Тогава ме приеха и в Художествената гимназия в Сливен, където съм роден. Тогава започнах да рисувам графити и да се зарибявам яко от интернет и разни познати и приятели, като това бяха години, в които нямаше много голям избор от флакони и боя и първите ми неща бяха направени с блажна боя и кофти флакони.
Но от зарибявката, в един момент нещата станаха по сериозни с доста труд, скици и стени. Разбира се човек цял живот се учи, но като цяло съм започнал да изграждам стил на работа, което е задължително за всеки артист.
От 14 годишен, това ще рече, че колко години навъртя на графити сцената, така да се каже?
Ами 10 години ми се събират, но на фестивали бръмча от скоро 2-3 години.
През годините не съм спирал да пращам скици за фестивали, но с развитието на уменията ми, нещата започнаха да се получават.
На кои фестивали си участвал и печелил ли си до сега?
В един фестивал в Горна Оряховица, в Търговище, в София на Urban Creatures, UNБЛОК в Студентски град ,на който съм организатор, Фестивал съзнание без граници в Студентски град 13-ти блок на Технически университет и в Русе.
Награди не съм печелил до сега, но не ми е и цел като цяло. За мен фестивалът е нещо, което обединява хора, приятели, артисти. Всички рисуват, забавляват се, обменят опит и идеи, което според мен е целта на тези събития.
А целта не е ли и да има конкуренция, battle, не само приятелски обмен на опит?
Аз не го възприемам по този начин, понеже повечето артисти в България се познават и са приятели. Конкуренция винаги има, но е на друго ниво, което е по-скоро професионално. Повечето от нас се занимават с изкуство, дизайн, илюстрация и всичко свързано с рисуване професионално и там по-скоро има конкуренция.
Това ме навежда на въпроса, важно ли е човек да има художествено образование, за да се занимава с графити?
Според мен не е задължително, понеже познавам много добри графити артисти, които нямат художествено образование, но са много кадърни и креативни. При графитите, според мен, всеки имайки желание да се развива, работи здраво над себе си, стила си и развитието на идеите си. В тази връзка образованието не е задължително, желанието е на първо място.
Графитите в основата си не са ли точно рисуване на букви и имена в индивидуален стил, а напоследък има много повече Арт в тях.. това ли е тяхното развитие? Според теб защо става така? Мисля си, че те в днешно време се опитват да бъдат част от обществото повече, отколкото се е целяло едно време?
В смисъл такъв, че графитите са underground култура, а сега се превръщат в улична, обществена култура?
Графитите са Ъндърграунд култура, обвързана с хип-хоп, б-бой, диджеинг и като цяло ърбан културата, но в днешно време се развива като изкуство, даващо възможност на артистите да развиват и показват идеите си в публичното пространство.
Улицата е най-голямата галерия според мен. Място, където можеш да разгърнеш идеите, фантазията и съзнанието си, чрез изразните средства на графити изкуството.
Но така не се ли обезсмисля идеята им, да са си собствен свят?
Може би са станали доста комерсиална форма на изкуство, но така или иначе са обвързани с доста неща и няма как да виреят отделно от другите форми на изкуство и култура .
Това означава ли, че графитите могат да се превърнат в професия?
За много хора те са професия, за което те са отделили страшно много време в рисуване, усъвършенстване и желание да се реализират професионално в тази сфера. Разбира се всеки сам решава дали да посвети живота и работата си единствено и само на това да прави графити.
А за теб те какво са?
За мен са удоволствие, хоби и понякога работа.
Когато имам поръчка и хората искат да нарисувам нещо в стила, в който се развивам и са ме намерили,за да го направя, това може само да ме радва. Но като цяло графитите ще останат по-скоро страст отколкото работа.
Разкажи ми за стила си, как го изгради?
Ами като цяло обичам да експериментирам с нещата, които рисувам. С времето започнах да работя с повече цветове, изчистен контур, различни състояния и изражения на характерите, които рисувам спрямо идеята и така се роди като цяло стила и концепцията, с които боравя.
Вдъхновявал ли си се от други райтъри?
Разбира се. Голяма част от артистите в световен мащаб ме вдъхновяват. Обичам да разглеждам всякакъв вид изкуство, като разбира се отделям голямо внимание на графитите и стрийт арта.
Фен съм на различните стилове като цяло и съм инспириран от различни артисти: Mad C е една страхотна артистка с разнообразен стил, ЕТАМ crew са хора, които прехвърлят прекрасно въображението си на големи калкани, ARYZ, BELIN, INTI, BLU, NYCHOS, HOMBRE, 123CLAN, BANKSY, NIELS SHOE и т.н
А от българските райтъри?
Разбира се ,че съм фен и на много от тях и се радвам ,че ги познавам и имам шанс да контактувам с тях. Българските артисти са на много високо ниво, а хората, на които следя творчеството са доста: NASIMO, ESTEO, BOZKO, STEN,140 IDEAS, PYROTECHNIX CREW, BARABA TEAM, CMS CREW, JAZIR, ME CLICK, MR.AO, RESTO, SIMAN, ALKO, MARKE, CRUNKID, THE SUNSHINERS и т.н. Разбира се респект за хората от Сливен, които не спират да развиват графитите в нашия роден град. Когато можем всички се събираме и правим по някоя стена, за да се случват нещата, както бяха преди.
Част ли си от Crew?
Там където живея е и моето така наречено студио -8FLOOR STUDIO.
CAPPE CREW е част от мен и 2 свежи мацки, които са ми колежки от университета и си разцъкваме заедно. Те са фенки на илюстрациите, стикерите и сърцата.
Имаш какво да допълниш?