ПОР – VA (Vulgar Attack): „Респект в графити средите – ИМА”
Откъде идват инициалите ти – ПОР?
Първоначалният ми таг беше Ferret – на латиница. Годината беше 2002-та. Малко след като го избрах, реших да го пиша на кирилица – ПОР, за да бъде по-оригинално, понеже повечето драскачи пишеха на латиница. Иначе изборът стана разгръщайки учебника по английски на едно приятелче, което същия ден куките бяха хванали с известна доза марихуана. Спомням си го добре, защото го чаках на една пейка пред кино Изток, а той така и не се появи. После разбрах какво е станало.
Има ли някаква определна метафора тази дума за теб?
В известна степен има. За мен олицетворява стила ми в графитите, с който се занимавам.
Разкажи ни за крюто – VA. Как стана част от него, колко човека сте, какво ви задържа заедно?
Това е последното ми крю – към момента. Иначе нещата покрай мен тръгват от лятото на 2002 година, когато заедно с едно момче (той тагваше Лос, като животното с рогата) от Самоков, което се премести в Дружба направихме Free Style Crew (FSC) по подобие на тогавашвите софийски драскачи True Style Crew, които после станаха ЗК Crew.
Някъде през 2003-2004 година се запознах с едни момчета от ж.к. Изток – Haste и Hugo, с които направихме едно паралелно крю – New School Bombers (Not So Brutal). В него участваше и едно момче от Оряхово – Elmo (Isak), който днес е небезизвестният художник Искрен Семков.
От 2005 година заедно с един стар драскач от Дружба – Cil, сформирахме настоящето крю – Vulgar aerosol attack (VAA),което днес е само ВА – Вулгарна атака. В него бяхме аз, Cil, Лос, Balu, Псе, Cho и I.W.
А още от 2003 година, по-рядко, но все пак рисувахме и с едно момиче (днес съпругата ми) – Ива, с която пък пишехме Zoa Bears.
Колко от току що изброените имена рисуват и в днешни дни?
Ами не всички. Във VA останахме четирима души – аз, Cil и момчетата от Елин Пелин – Cho и I.W. (които преди бяха PBS). Псе се занимава с каране на кънки и рядко прави легали. Лоса рисува татуировки, а Balu прави музика.
А ти? в какви посоки се развиваш?
В момента пиша дисертация за соцрекламата и съм държавен служител. Не казвам къде – ще ме уволнят – ха-ха. Нищо общо….
Каза, че крюто ви се казва: вулгарна атака.. какво значи това?
Името го измислихме заедно с Cil. Идеята беше да сме груби, да правим диви неща – бомбинг, тагове, дори тотална разруха – качвали сме се трима – четирима души и сме смазвали от тагове цяла трамвайна мотриса, например. Искахме името да вдъхва респект. Навремето причаквахме трамваите на спирките и ги рисувахме набързо – ватманите ни гониха. Ей такива щури неща.
Също така Вулгар се свързва с българщината – по-скоро тъмната й страна – бай-ганьовското у българина, вулгарното. Гърците ни наричат вулгари. Така ни познават още от едно време. И ние търсехме такава аналогия.
Какви са най -тежките (агресивните) неща, които сте правели? Какви идеи са ви хрумвали и сте ги осъществявали?
Ами може би тагове с брус (онзи инструмент за точене на ножове) върху стъкло.
Специално при мен имаше различни периоди. Каквото съм чувствал, това съм правил. Днес трудно ще се върна към таг с брус например. Предпочитам латекс и акрилна боя на някой строеж, а не толкова върху превозни средства като влакове и автобуси. Нещо по-креативно като шрифтове и характери.
Най-мащабната идея, която успех да реализирам през 2012 година беше 100 метров надпис на един канал в София – „10 години ПОРАЗИЯ!!!„. Това по случай десет годишнината, откогато започнах да драскам.
ЛОЛ.. с толкова много „поразии“ имал ли си инциденти или някой от вас да е претърпявал някаква голяма злополука?
Ами всякакви случки е имало – примерно влизаме в трамвайното депо в Дружба с двама авери (те си знаят кои са) някъде към десет и половина вечерта (раничко), за да рисуваме с латекси – обаче то бавно се получава. И идва един ватман с радиостанцията и разправя „Момчета какво правите?! – хайде да ви няма, че се обаждам на полицията.“ Иначе от едно време – возили са ме с УАЗ-ка на транспортна полиция, кесили се в Първо районно и сме писали обяснения – това са по-тежките случаи. В останалите сме били по-бързи.
Кой беше главният инициатор на всички тези вандалски прояви на VA и ти самият можеш ли да кажеш каква е причината да бъдеш част от това?
Протест някакъв ли е, или просто заради дадени чувства (както каза по нагоре)..?
В повечето случаи аз събирах хората, но не мога да кажа, че съм бил инициатор на вандалски прояви – никога не съм одобрявал да се чупи и разрушава безпричинно. Просто изразявахме чувствата си по стените – цялата грубост на заобикалящата среда ни се отразяваше. Сивотота на квартала, бедността, мизерията на хората. Наистина думата протест е точна, защото не живеехме добре и бяхме заобиколени от гадни неща – дрога, хазарт, насилие. Гледал съм да ги избягвам. Полицейското насилие по протести и футболни срещи също се отразяваше. Никога не съм чупил например преди или след мачове. Дори съм правил забележка.
Каква е връзката ти с латекса и защо толкова много го изпозлваш?
Относно латекса има цяла история. Значи първоначално рисувахме с едни евтини флакони – „Космос“, с които се снабдявахме от кварталната железария благодарение на спестени пари от закуски. После видях, че е много по-евтино да се рисува с латекс или разредена вар, което позволяваше да се правят по-обемни и видими неща – например цели страни на блокове или вагони. Не съм знаел, че и бразилците (пиксадорите) ползват много латекс и валяци, но като разбрах впоследствие много се вдъхнових. Някак си това с латекса и блажната боя се получи от само себе си. Тук трябва да спомена, че единственият човек, който ме вдъхнови с латексови неща на времето беше Хроме. След като видях негови шрифтове определено почувствах, че за това съм роден и аз самия.
Винаги съм се чувствал късметлия.
Какви са най-мащабните неща, които си правел с латекс (освен онази стена 100 метра) и какво най често изписваше?
Мисля, че някъде 2006-2007 година бях направил един блокбъстър надпис ПОР в канала до стадион „Герена“. Другите неща са по стените на блоковете в Дружба – надписи „от край до край“ с имената на вече споменатите крюта, надписи ДХТ – „Дружба хардкор терор“, което припознаха и много други драскачи. Сега си спомням, че покрай историята с медицинските ни сестри в Либия бях направил една „Свобода“ в квартала.
Тези надписи, с които бележиш стените очевидно са неща, които силно те вълнуват и искаш да провокираш хората в града.. какъв огън гори в теб, за да го правиш?
Да. така е за съжаление – много малко хора се оглеждат въобще, а какво остава да четат и мислят. Поне аз специално се впечатлявам от почти всичко. Например, когато някой си изхвърля боклука на улицата, някой е паркирал неправилно в градинката пред блока и т.н. Дори се е случвало да заличавам грозен надпис на току що варосана фасада. Относно огъня – незнам какъв е, защото ми идва отвътре – понякога е зъл, понякога добър. Както споделя един рапър – Q-Unique: „Баща ми беше демон, а майка ми – ангел.“
Какви са най-силните черти на характера ти и усетил ли си някакви промени след това, което оставяш като форма на изкуство зад себе си?
Това е много труден въпрос. Може би постоянство и инат при постигането на определена цел. Честност и истина също така. Много трудно мога да излъжа.
Относно промените – определено усещам от една страна промяна в нещата, които правя през годините, но от друга си е все същото – изразявам чувства и отстоявам постигнатото уважение през годините. Именно респектът е много важен в графити средите.
А в България има ли респект в графити средите?
Определено има. Той е някакъв маркер на търпимост между хората, които се занимават с графити. Тази своеобразна граница обаче понякога се нарушава и това води до конфликти. Случвало се е на почти всеки драскач да бъде кросван или той да кросва и затова се създава това впечатление на дисреспект. Причините са различни, колкото хора – толкова причини. Според мен той съществува в една или друга степен, иначе да сме се самоунищожили досега като субкултура.
Разкажи ми една история…
Винаги съм си мислил за тази незабравима история и понеже са много, сега точно не мога да се сетя конкретна. Всъщност тя историята си продължава, докато рисувам все нещо ще се случва и съответно ще има какво да запомня. Ако спра да рисувам някога предполагам, че ще бъде естествен процес, подобен на този със запалването ми по графити.
Мислил ли си, че един ден ще трябва да спреш с графитите и колко далеч си стигал (или би стигнал) за да нарисуваш графит?
Относно рисуването – преди години давах всичко, за да рисувам на всяка цена. А ето, сетих се в тази връзка за една история – влязох през деня под една ограда в двора на недостроената сграда на бул. „Цариградско шосе“ до магазин „Бриколаж“, известна като Мама-роботка с бебе-роботче, една такава със сини прозорци, нестандартна архитектура от късния соц., който е минавал от там не може да не се сети. Исках да рисувам на покрива на тази постройка и влязох през деня с фотоапарат да проуча обстановката. Изведнъж обаче бях заобиколен от няколко души с радиостанции и една овчарка, която ме гледаше лошо. Обясних се, че снимам, а те ме съпроводиха до изхода под конвой и с обещанието, че няма да посещавам мястото отново, защото е охраняван обект. Добре, че не влязох предишната вечер, когато отидох с боя, когато след като видях един охранител да загася лампата в будката си, се отказах. Така реших да проверя сигурността през деня и се случи въпросната среща. Наистина трябва много да ми се е искало да рисувам там, след като отидох повторно.
RESPECT за…?
Благодаря за възможността на поздравя някои хора, които уважавам не само като драскачи, но преди всичко като (не)човеци: Биг РЕСПЕКТ за моите хора I.W. & Cho (Psycho brothers), Cil, Псе, Лос, Balu и целия Вулгар атак; дълбок поклон пред нечовешките неща на 140 ИДЕИ – Y370 & Teleto (GAC), JRMN, Flakone; бруталните неща на Хроме & More (LPG); талантливите рисунки на моята Ива (cute Zoa Bear) и с очакване на моя малък син – Ники бой, който съм почти сигурен, че някой ден ще хване флакона и мечето-валячето. Мир и уважение.
Имаш какво да допълниш?