Rate – NLS: „Графитите ми показаха истинското приятелство“

By Тони Тодорова, 29.04.2015

Как започна интереса ти към графитите ?

Доста отдавна, беше през 2002-ра година и тогава в Добрич имаше вече локална сцена и доста надраскани сгради. Така и за пръв път чух за думата графити от сестра си, колкото и да не ви се вярва, нейните скици бяха първите, които съм виждал през живота си. Тя беше в тези среди по това време и ми разказваше истории за хората, които познава и се занимават с графити. Впоследствие се оказа, че и моите най-близки приятели ”от блока“ пръскат и се крият нощем…какво по интересно ми остана на правя освен това…

Освен, че те е зарибила, тя ли те научи да рисуваш?

Не, тя всичко на всичко имаше 4-5 скици и нито един графит на стена.

Как тръгна вълната с графитите в Добрич?

Ами като се събрахме момчетата и започнахме да шарим из квартала нощем, имахме вече среда. Първото нещо, което написах на стена бе “Spider”. Един единствен таг, след което със Stun (NLS) седнахме да мислим тагове. На един лист написах цялата азбука и си избрах 4 букви, като си ги подредих както ме кефят. Оттам аз си избрах Rаte, без да вкарвам никакъв смисъл в думата и до ден днешен си го нося. Така се стекоха обстоятелствата, че от графитите, които рисувах се получи едно ниво, на което думата Rate подхождаше.

В онези години в квартала ни имаше по-голям графитар, който беше доста напред и се познаваше с останалите градски райтъри, около него научихме доста за културата на графитите не само в България, но и в световен мащаб. Той е Cros, един от създателите на NLS Crew, заедно с тогавашните членове Ziper и Smile.

Тогава те бяха батковците, на които се възхищавахме и обикаляхме да търсим техни парчета из града. Освен тях, емблематични бяха и DRS. За нас меката беше стената на пощата в Добрич, където имаше фестивал през 2001 и на него бяха рисували Naste, Ndoe, Spote, Este, Scum, Porn, Zero, Erka, Ziper… представете си какво беше за нас тази стена, само за това мислехме, нямаше други приоритети.

Лично мен графитите ме насочиха към живота, те бяха и все още са храната за мен. От деца ни показаха истинското приятелство, обединиха crew-то, което до днес се развива в различни посоки, но ядрото си остава същото. Това са си 12 – 13 години.

Как се задържа толкова години приятелство?

Първото най-важно е, че в града, в който сме живяли има среда, общност, която винаги дава почва на хората като нас – така наречената компания, в която има музиканти, собственици на барове, татуисти, графитари, скейтъри, блейдъри, хиксъри…и много други развиващи се хора. Тази среда ти показва, че си някой и правиш нещо значимо. Говоря за тийнейджърските години, без да си минал от там, днешния ден и това, което си сега няма как да е такова, каквото е.. А и през годините се свързахме и с хора от цялата страна и започнаха визитите и поканите за фестивали.

Опиши ми тръпката от рисуване на графити?

Тръпката.. доста се различава в бомбенето и в легалите, но я има и при двете. Нощем определено си по-първичен, рискуваш някой път много, някой път по-малко. Когато завършиш парче на влак и си потен, въпреки, че навън е под-нулата си е друго…

А през деня се стремиш към друго – търсиш 100 % концентрация през цялото време. Няма го адреналина, но го има вътрешният конфликт през цялото време – този цвят ли да сложа, друг ли е по-подходящ, тази скица ли да направя, правил съм я вече 20 пъти, дай нещо ново…пробваш, не става, продължаваш нататък. Не всеки път връзва, но пък върже ли се чувстваш на седмото небе от кеф…

Разкажи ми някой ярък твой спомен?

Много ярък спомен за мен е останала една сутрин към 6 часа. Бяхме около 40 човека на един от кейовете в Балчик. Празнувахме рожден ден, като по-рано вечерта аз и Kotk бяхме избомбили едни силози много огромни, които се намираха точно на пътя ни след партито. Спряхме с Kotk и рожденничката, за да снимаме парчетата и в този момент идва патрулка и спира до нас. Излизат и веднага ни гледат ръцете в боя, ние приятно подпийнали, а стената още мирише…

В следващите 2 месеца имах проблеми, понеже аз живях в Балчик едно лято, а другите си тръгнаха за София.

Стила ти?

Ами, когато през 2003-2004–та вече имахме по 10-15 парчета всеки, беше време да решаваме проблема със скиците и започнахме да правим скици през цялото време, събирахме се всички и млъквахме и рисувахме, тогава си проличаваше кой иска да прави прости бомби за влак, защото тогава започнахме и с първите влакове.

 Със скиците дойдоха и първите wildstyle парчета, без да изключвам факта, че тогава рисувахме с hit color в най-добрия случай. Те имаха около 12-13 цвята и ги бяхме научили на максимум. За 2–3 години тогава новите спрейове измениха играта. Там стиловете вече влизаха доста острички и така се стигна и до първите 3D стилове.

Пръв в crew-то Stun вкара яка 3D скица (говорим за 2005-та).

 Това е мое парче от тези години. Други започнаха да правят характери, аз лично винаги правех букви, много си ме кефи и досега, както в бомибите, така и в легалите. Имал съм и опити за художествени ситуации, но не ми се отдава както буквите, а и кефа го няма много много много да рисувам лица и т.н.

А ето тази стена е вече първата, която правихме 2 дни аз, Kotk и Stun.

2004-та тази е първи опит от мен за 3D. С hit color и черна блажна боя, hardcore леко, виелици големи…хахаха.

Кой вкара 3D стила в графитите?

При мен се повлия от Stun, който вкара първите 3D скици, тогава той подаде топката просто да си поиграем. С него са и първите ми стени с 3D неща.

След това се появи вече и Montana Gold and took the game on another level.

Да не забравяме, че тогава всеки рисуваше с каквото има, а не с каквото е по плана. Все пак скъсани тийнеджъри бяхме всички… като внесоха „монтаните“, пари нямаше кой да внесе. Но все пак се оправяхме.

Кои са най-важните неща за теб, когато рисуваш графити?

Спокойствието на легала, неспокойствието на бомбата и снимката.

Коя е най-голямата стена, която си правил и коя е стената, с която най-много се гордееш?

 Стена е разтегливо понятие.. доста голям графит праснахме на 3-ти март тази година (2015), събрахме се абслоютно всички от crew-то за пръв път от може би 2-3 години.. и mnogo ACTION. Валя цял ден, но не се отказахме…все пак бе 12-тия рожден ден на NLS.

Разкажи за преживяванията ти в USA? Бил си в Ню Йорк – меката на графитите…

Бях да рисувам там, не съм сигурен дали друг българин преди това е бил там.. бях не само в Ню Йорк, а и на много други места…

Историята е доста холивудска.. отидох в Щатите като студент да поработя през 2009 за 6 месеца и си казах: „лелеее ще рисувам като луд“. Бях се остановил в Washington DC, а това си е доста стриктен и скучен щат и за първите 2 месеца не видях графити, само няколко тага и buff на всички крайпътни стени.Когато се качих на метрото обаче стана друго, видях че всички tracksides бяха изпраскани изцяло, мнооого бомби.

И така в последствие Xpome ми даде връзка, за което съм му много благодарен и се надявам да успея да върна жеста. Свързах се с един човек, който се оказа организатор на най-големият графити фестивал дотогава във Washington DC, който течеше в продължение на един месец.

Показах му на човека снимки, скици и т.н. и той се зариби и ми даде много яка стена и ми се извини, че не може да осигури материалите, вс епак имаше 150 артиста на стена дълга 300 метра, а на места по 7 – 8 метра висока. Така дадох 200 долара за Gold-ове и понеже само в неделя почивах  от работа, в продължение на 3 недели ходех на фестивала.

В процеса на рисуване при мен дойдоха много хора и ми казаха само суперлативи, но най-важното е че дойде и Pose 2, а той е легенда за местните. Рисува от 1976 и е от основателите на FX Crew.

Това е неговото парче от фестивала, а до него е Chor Boogie, който също е много популярен в Америка, но е от Калифорния. Та Pose 2 ми каза, че е доста добро нивото, а аз веднага отвърнах, че искам да посетя Ню Йорк със сигурност. Той каза: „ОК“ , след месец ще съм пак тук и ще тръгвам към Ню Йорк, ще дойдеш с мен“, и аз „лелееее..“. Така и стана.

Имаше голямо пътешествие с този човек…пътят ни мина през Филаделфия...

След това една вечер в Джърси в къщата на Rainbow, той е от крюто на Pose 2, индианец по произход, огромен човек, много welth. Впоследствие в Ню Йорк вече беше лудницата. Трябваше да оставам в хостела на T–Kid, който е друга легенда на графитите в световен мащаб, но се оказа, че няма място и останх в дома на Pose 2 в Бронкс.

Това се вижда от терасата. За американец да те вземе във тях значи много.. но нямаше как да ме остави на улицата, а от следващия ден бях на хостел  за една седмица. Pose 2 имаше ангажименти някакви и ме свърза с друг от crew-то си – Pase. Той имаше hall of fame в задния си двор в къщата си в Бронкс, и аз пътувах 4 дни дотам с метрото, по 2 –3 часа…лудница.. И постоянно Pase ме чакаше на спирката в Бронкс, защото никога не оставят белите там без да има чернокожи с тях, it‘s dangerous.

Разказа ли ти за автентичното начало на графитите, не това, което пише в Wikipedia, ами реално какво е било…?

Да, разказа ми за всичко докато той караше колата, през цялото време слушахме рап,само стари парчета и си говорехме за това, какво е било. От Вашингтон до Ню Йорк пътувахме 3 дни и през цялото време не млъквахме. В Ню Йорк парчето върза…

Та за началото на графитите в Ню Йорк ми разказа много, как е имало само тагове навсякъде и само маркери в продължение на години и постепенно всичко е станало черно по метрата и по станциите от тагове. Започнали са да правят първите бели маркери и да тагват върху черното, после първите trow-ups, черно, бяло и това е…след това лека по лека са вкарали и цветовете чрез спрейовете.

Всичко е тръгнало от улицата, рапа, брейка, графитите…всичко. От това, че хората в този град са били по улиците и не само чернокожите, но и белите…и от там гангстери, рапъри, батъли…Всичко се завихря, който сее вятър, жъне буря.

Pase ми разказа и за смъртен случай, в който двама се кросвали постоянно, само trow ups един върху друг, в продължение на много време и не се знаели кой кой е. На едно парти се събрали някакви графитари и там те си имат традиция да си носят sketchbook-ове със себе си и си тагват един на друг по скицниците. И се получило точно тия двамата да се уцелят и единия като тагнал на другия и станало меле…единият от двамата е бил гръмнат.

Пфффф…ужас…

Да…такива времена са били

Имаш ли снимки на графити от Америка, които са ти направили впечатление?

Да, ето няколко..

Кои са графитите, с които най-много се гордееш?

Последния като размер е най-голямото, което съм правил сам. Той е от един много як фестивал, където бяха осигурени идеалните условия за рисуване – Agia Napa Cyprus. Лицето отстрани е на едни местни момчета и е правено 2014-та.

Та така…проследяваш през годините развитие – от 2003-та досега.

Каква е разликата между графитите в USA и Европа?

Доста голяма е в контитентите като цяло.. В Щатите през 80–те и 90-те властите твърдят, че са изгубили контрола над обществото и графитите са един от показателите за това. Тогава се вземат драстични мерки и развитието на графитите поема малко по друга посока. Вече метрата са чисти и охраняване като федерални затвори. Все повече легали hall of fame се обособяват и все по-малко графитите се виждат по улиците, но все пак големите артисти запазват стила си. Много са докрай верните на буквите, но много са и спрелите, глобените, лежалите..

В Европа нещата не са много по-различни, изместени с едно две десетилетия напред във времето. Има ги VANDALSQUAD, има ги и безбройните фестивали, имена, различни стилове.. за мен една от големите разлики между щатските и европейските графити са стиловете. В Щатите вълната е доста по традиционна, Old School, докато в Европа често се търси уникалното, нестандартното.. Голям колорит вкарват испанската сцена, източноевропейската, полската, отличават се с локални стилове и по много други места.

Как ще се развие този тип изкуство през годините според теб?

За хората, които са в играта е ясно, че тенденции винаги ще има.. въпросът е да отстоиш своето, защото нови хора изгряват с нови неща постоянно и е смешно, личи си когато някой се хваща на хорото и подражава. В последните години тенденциите са за „морализиране“ на графитите, доста голямо при това, малко на заден план остават графитите в тяхното основно значение, но така и трябва според мен, по ъндърграунд да си останат. Доста хора, включително и аз се занимават и с комерисални поръчки. Някои се справят доста добре, други (като мен) не си дават много зор, просто припечелват по нещо, за да се захранва графити глада. Иначе като артистична стойност са малко качествените неща. С две думи за бъдещето – винаги ще има бомбери, трейнбомбери, стрийт вандали, легални артисти, стрийт арт художници, социални Банскита.. кой знае сигурно следващото ще са графити хакерите, които ще бомбят google, youtube и facebook, за да им вървят банерите.. хахаха.

Какъв е твоят съвет към подрастващото поколение, което започва старта си с графитите?

За малките.. ами, те не живеят във времената, в които ние сме живели, имат iphone с приложения за графити, не 13 цвята hit color.. ако направят връзката между двете са на правилния път. Хъс и среда трябват, crew-та, по-малко интернет и повече хартия, уважение към заслужилите и не на последно място да са по будни. Преди Funne го беше казал в едно интервю, сега аз го повтарям, бъдете по будни!

Имаш ли намерение да се връщаш в България?

Като цяло съм жител на света последните години, връщам се когато мога и в България.. в по-дългосрочен план не мога да кажа, но за сега съм свободен агент, шаря напред назад…

Още парчета от Rate (NLS) вижте надолу…