WEAK – NLS : “Планът ми е да замажем всички скучни, сиви стени”

By Тони Тодорова, 04.06.2015

Представи ни се с няколко думи?

Здравейте, аз съм Weak от New Line Style Crew (NLS), занимавам се с графити повече от 10 години и нямам намерение да спирам.

Защо Weak?

Не означава нищо конкретно, просто си дойде с времето. Приятелите ми ме наричат Deij, което идва от dangerous , a Weak е просто заблуда на противника. Първоначално разписвах Skin, но с течение на времето смених няколко тага и се спрях на това, което съм. Може би Weak  дойде в момент, когато вече бях обособил своя стил и за това така си остана.

Какви са слабите ти страни в графитите?

Слабата ми страна в графитите, е че не мога да живея без тях и не издържам дълго време без да нападна някоя стена или влак.

Как заформи стила  си?

След много лутане през годините, хиляди скици и стени, купища изхабени, но не напразно флакони стигнах до това, което съм в момента. Самият стил се изгражда с годините, а стила на буквите и усета към цветовете и флаконите сам се заформя с всяко следващо парче.

Как стана част от NLS crew?

Много много отдавна с братовчед ми направихме един тебеширено парче „Limp Bizkit” хахах, той изчезна още след първия дъжд, но създаде в мен нова мания, това беше първото ми разчупване на букви и подобие на графит. Началото на 2001-2002 минах от тебешири на флакони, заедно с Kotk си купувахме космоси и минуси, поради липсата на други и затегнатото ни финансово положение като ученици и разтагвахме стени из Добрич. Тогава се запознахме с другите от бандата, както и с основателя й Cros, който ни въведе в играта.

Какви емблематични моменти с крюто си спомняш, можеш ли да разкажеш някоя твоя любима история?

Има много истории, много трудно ще успея да разкажа всичко емблематично, а и повечето не е за разказване. Последната скандална, за която се сещам е, когато ченгетата ни хванаха. Някой беше подал сигнал и ни причакаха в края на улицата, задържаха ни, написаха ни актове и ни призоваха на дело. Но делото падна, защото бяха объркали часа на задърженето ни, в документите пишеше 13 ч, а не 1 през нощта, когато се случи всичко. Може да се каже, че тогава минахме между капките.

Какво задържа приятелството ви толкова много години?

Постоянството, любовта към графитите и това, че с нетърпение очакваме момента, в който ще се съберем да рисуваме заедно. А и сме си компания, картелче, освен че рисуваме заедно, доста често пийваме заедно.

Какво те различава от останалите членове в крюто и по какво си приличате?

Приличаме си по това, че имаме еднакво виждане за графитите, разбираме се само с поглед в дадени моменти, а това, което ме различава, е че повечето от момчетата правят легали и татуси в момента, докато аз, както и Otep си останахме „вандалите” на крюто.

Извън графитите с какво се занимаваш и намираш ли свободно време за тях?

Извън графитите се занимавам с работа, за да мога да изкарам пари за флакони и да правя това, което ми доставя удоволствие. Всеки си има хоби, моето е от дете и се е превърнало в начин на живот.

Кои са хората, които най-много поддържат мотивацията ти за рисуване?

На първо място всички в крюто, въпреки че не сме в един град, непрекъснато обменяме идеи и снимки, държим се в течение кой какво прави и къде. Приятелите ми, които оценяват това, което правим от години. И приятелката ми, разбира се, която не спира да ме надъхва и мотивира.

Характери или букви?

Букви с характер 😉

Бомба или легал?

неЛЕГАЛНА БОМБА! Разбира се и легали, но адреналина си остава в бомбата или влака.

„Няма нищо по-прекрасно от това кръвта във вените ти да се мята бясно..”

Ден или Нощ?

Ако зависи от мен – денонощно.

Рисувал ли си в чужбина?

От чужбина истории нямам и по-добре, защото там нещата са по-сериозни и солени така да кажа. Аз принципно обичам да се възползвам от всяка възможност да рисувам и доста често се мятам в много рисковани схеми, а това в чужбина не върви.

Кое е най-трудното място, на което си рисувал?

По-трудни са ми, както на всички предполагам, видните стени, където има повече трафик, хора, които могат да подадат сигнал или камери. Но няма най-трудни места, стига акцията да е добре премислена и да знаеш къде се намираш. В тази игра всеки може да загуби, без значение кой си, полицията си е полиция и не цепи басма на никого.

Какви са плановете ти за напред, следващи стени, които искаш да нарисуваш?

Планът ми е да замажем всички скучни, сиви стени и да ги направим по-цветни и интересни за преминаващите хора, да вдъхнем живот и настроение в градовете. Надявам се  обществото да стане по-толерантно към рисуването и да приеме това, кото правим за изкуство и нещо позитивно. Разбира се аз съм ъндърграунд и такъв ще си остана, но ще се радвам да има развити в street  art сцената в България, и хората да различават грозно издрасканите стени от изрисуваното с цвят и идея.

Имам проект за изрисуването на всички подлези и трафопостове, които в момента са ужасно неприветливи и отблъскващи. Мисля скоро да задвижа нещата и се надявам да привлека и други райтъри да се влючат в инициативата.

Съвет  към начинаещите?

Да се учат да рисуват, да правят много скици, защото това изкуство иска много подготовка и практика. Да рисуват на по-лесни места, където няма да имат проблеми даже и през деня.

Също така, да уважават другите. Защото да си купиш два флакона и да се разхождаш по улиците само, за да кросваш и да тагаш наред не означава, че си райтър.

И най-важното – Не рисувайте върху стари сгради – паметници на архитектурата! Това обрича всички легали и насажда кофти отношение на хората към графитите и street art-а.