10509205_10203489844700077_1926886212_o

EASTOK (3457OK) – CMS – „Графитите са почивка от живота“

By Тони Тодорова, 03.07.2014

От колко време се занимаваш с графити и си част от CMS?

99-2000 годинa. За пръв път хванах спрей някъде в 6ти клас, но по сериозно бих казал – началото на 2002 година. Запознахме се с CASH на една детска площадка за футбол. Две години по-късно PHAME, и една година след него – Ozone. Събрахме се четирима души и така и до ден днешен.

10462584_10203489911421745_1334208708686759595_n

Разделиха ви се пътищата и тръгнахте по много различни посоки. Как се запазвате като Crew?

Не сме се разделили като Crew. Но от 2008 имаме традицията четиримата да си правим по една обща снимка всеки път, когато сме заедно в България. Но не сме рисували заедно всички от много време, близо 7-8 години, да не би и повече.

Как се разви твоят живот?

Ами след като завърших, мигрирах в Германия, където още живея и натам ме поде живота. Вече почти не мога да си представя да се върна да живея в България, не защото е лошо, а просто моят влак тръгна в различна посока. То така функционира живота, всеки тръгва на някъде, което е хубаво, защото получаваш нови преживявания.

2012_germaniq

2012_gips

2008_berlin

2008_holandiq

2008_marsiliq_google_maps

2009_barcelona

А специално художествено образование имаш ли?

Не, дори мисля, че цялото наше Crew никой няма художествено образование, с което сме много горди, тъй като това са неща, които сме откривали сами. Аз в самото начало, 6-7 клас като съм рисувал, тогава нямаше толкова графити във Пловдив. Въобще началната ми мотивация не е била а рисувам графити. Видях едно момче, което пишеше с маркер на една колона в училище за някакво момиче. След два дни бяхме въоръжени целия клас със маркери. В началото нямаше някакви стилове, просто пишехме букви, сбити една до друга. След време, човек започва да придобива някаква техника, да събира пари – по 50 стотинки за спрей от три и петдесет – „Космос”.

С времето хората започват да се отсяват от онези, на които не им се занимава с графити. Тези, които имат художествено образование много повече успяваха да дръпнат с неща, които в момента са много актуални, като например карикатури, пейзажи и такива неща, но пък от друга страна, буквите, които се правят и са едно от най-важните неща, художественото образование не може да допринесе за изграждането им, освен ако не изучаваш типография, или нещо такова.

Специално на мен навремето първия по-голям райтър, с който се запознах  SAGE(NSP), той ми показа много от фондаменталните правила на писането, които и до ден днешен си важат за всичко, то е все едно да се научиш да пишеш правилно. Запозна ме с това как линиите са успоредни, еднаквата дебелина и всякакви такива неща.

2004_all_city

Звучи точно като цяла наука..

Ами точно така, за да изглежда нещо естетически издържано пред широката публика, си има неща, които трябва да бъдат спазени. Дори и нещо да изглежда като набързо надраскано, то си носи своя заряд, енергия и мотивация.

2009_sofia

2009_sofia2

То като че ли сега започна по-артистичната изява в графитите?

Някак си хората в България не са поглеждали никога на графитите като на нещо сериозно, в което да вложат пари. Този арт, който се случва сега, на времето беше мечта, например както в Пловдив да има цели калкани нарисувани, това ние сме го виждали само по някое списание от чужбина. В последните няколко години много бързо дръпнаха нещата напред и дори много от момчетата вече се издържат по този начин.

Вече обществото прави ли разлика между вандализма и графитите?

Никога не е било цел на тази култура да бъде приета от обществото, това е единствения елемент от хип-хопа, който не е успял да се продаде за толкова много години и това е и чара в него. Независимо какво се случва, графитите винаги си остават в страни. Може би това е била и мотивацията да се развиваш тук. Повечето от нас са били тинейждъри с пъпки, без приятелки, които не са можели да играят  футбол, или не са били достатъчно яки, или не носят скъпи маратонки и това е като отдушник. Една ниша, в която да преработиш натрупаната енергия, макар да има много ниши, които да са много негативни.

2006_kapana

2006_kichuka

2006_vlak_sofia

2011_asenovgrad

Спомена хип-хопа. Още ли имат връзка графитите с хип-хоп културата?

Аз лично мога да ти кажа, че съм рисувал по много хип-хоп парчета и специално за пловдивски хип-хоп изпълнители, нито един от тях не е използвал графитите ми в техни клипове. А за да вдигнат автентичността на музиката си, те викат някой да надраска стени, което е яко. Тази връзка като цяло е изкуствено създадена. Навремето тези елементи са съществували по отделно.

2009_plovdiv4

А ти пускаш ли си хип-хоп?

Харесвам го, но не бих могъл да слушам и само един стил музика. В момента даже главно слушам рок музика и по акустични работи.

Пускам си рап от време на време. Малко ми действа като машина на времето, като механизъм, който те връща обратно на друго място. Но ако трябва да бъда честен, в началото всички бяхме много заедно, просто хората започват да се разделят и дистанцират.  И брейкъри имаше, които брейкъри повечето започваха да изчезват нанякъде, а навремето сме се мотали всички заедно. Беше като в американски филм 2002- 2003 година паметника пред военния клуб срещу пощата, отивахме 7-8 часа вечерта. Там си имаше винилчета, шперплати и момчетата се въртят на глава, отзад се нищи графити политиката кой на кой надаскал нещо и кой кво правил в друг град и  рапърите са и те наоколо. Беше доста цветиста компания. Но хората порастват и се пръсват и някои към добре, някои към зле, някои вече не са сред нас, но такива неща се случват. Аз имам трима познати райтъри, които са починали.

(Първият, който почина беше от първото ми crew, случи се 2001 година, тогава съм бил на 14 години. Имахме едно crew, което се казваше LSD, създадохме го по времето, в което нямаше графити пособия и графити магазини, никой не ти казваше къде има спрейове.

Та като бях 8ми клас, дружах с това момче, но то като цяло прие трудностите на живота и един ден се хвърли от тях. Аз още не минавам по тази улица, а толкова години минаха от тогава, гадно е. После останах сам и половин година по-късно ме срещна  CASH на игрището и наново потръгна цялата работа с графитите.

А другото момче – Борко, почина 2010 година. Тогава имах рожден ден, празнувах 24 години, а той беше на 25-26. Хората ми казваха, че той има проблем, но на мен ми се струваше ок, както винаги, той си е бил мълчалив. Така и се прибрах на първи януари от Германия, а на втори, мой приятел ми каза, че Борко е починал. И той е скочил от някъде. Явно има нещо такова в райтърите. На погребението му имаше толкова много приятели. Просто такива неща се случват.

Третият е SIMONE(LBC), той загина в автомобилна катастрофа през 2008 година. Малко се потули цялата работа, неговите приятели повече тъжаха, но това си е много лично.

Вие почетохте ли ги по някакъв начин?

Да, ние отидохме извън града на надлеза след Прослав и направихме едно доста голямо парче. Първо отидохме аз и Wicked. То е нещо като графити традиция, когато някой почине да се направи такова нещо. Нарисувахме мемориал с размери – 2 метра и половина на високо и на десет метра дълго, на което написахме неговото име. По късно Ozone дойде и направи портрет отдясно. Още стои това парче.

Осъзнаваш, че живота е като графитите, всичко е до време, като си тук, ще си тук, като те няма, те няма и си някъде, оставаш като момент във времето. Както остават и всички парчета. Затова дори не е толкова интересно самите графити по стените, ами по-скоро историята зад тях. Какво е било, какво се е случило, каква е мотивацията на тези хора да ги правят тези неща – „да им изсъхнат ръчичките” нали, както казват всички.

Но това са неща, които се случват. Ако човек разсъждава като пост-модернист няма толкова какво да го мислиш – това е, което е. Няма какво толкова да залагаш. Хората вървят, пишат и тръгват и графитите остават.

Зад всеки графит ли има история?

Ами, ако си направил един на вечер, педполагам, че ще има история, но ако направиш десет, все на един ще има. Винаги има нещо, което се случва, особено ако излезнете повече хора винаги е голям цирк. Особено ако нещо се случи и се пръснат 10 души да бягат.

Едно време беше много смешно, на ул. Иван Вазов, рисували сме 5 човека и виждаме хора на края на улицата, които като приближат трябва да си правим пас. И заставаме 5 души на десет квадратни метра и се правим, че не се познаваме. Един си завръзва обувката, един говори по телефона, друг гледа някаква обява за поправяне на покриви и сме супер неподозрителни и не се познаваме въобще, при положение, че на цялата улица няма никой.

SONY DSC

SONY DSC

Гонила ли ви е полиция?

О, да, много пъти. Но с това се хвалят само посредствените, тия, които не са си измислили досатъчно ситуацията, че да се наложи някой да ни гони. Ние от CMS сме специално хората, които най-малко са ни хващали. Аз абсолютно никога например не съм бил в районно и не съм бил задържан за графити, а съм драскал много повече, от повечето хора.

Ще ми разкажеш ли история, свързана с теб и властите?

Ами, мога да ти разкажа една смешна. Хванаха ни пак на улица Иван Вазов през 2005-та година, аз и DICE, а отдолу беше Ozone. Направихме си парчето, то е на цигарената фабрика, между две сгради. Завършихме го и решихме да направим някоя по терикатска снимка. Тогава запалих аз един спрей и вече готови, слизаме, завъртаме се из махалата, правим още по едно две парчета и се връщаме обратно на улицата като типични цивилни, а и искахме да си видим произведението. И има няма точно 10 метра след това спира една полицейска кола и ни вика „добър вечер момчета”. Ние сме с едни черни якета, пълни с боя вътре в джобовете, които поддържаме с ръка. Моите спрейове бях сложил в десния ми джоб. Полицаите ни казаха: „Проверка” и поискаха документите ни, а моите се намират точно в десния ми джоб, където аз поддържам боята. С лявата ръка бъркам в десния джоб, вадя си портфейла, с една ръка вадя личната карта, подавам я, другите по същия начин, доста чевръсто. Ръцете ми бяха опушени с черно.

„Една баба се обади, някой искал да запали един магазин” – казват полицаите, а ние си мислим, че това е края, те просто ни мотаят, те знаят, че сме ние. А ние никакъв магазин не сме палили, ама бабата видяла някакви огньове. Ние естествено казваме, че не сме видели никой, само обикаляме,  а от моя джоб вече спрейовете подрънкват. Куките ни питат какво правим тука, при което ние: „Връщаме се от центъра”. Тогава ние за малко сами да се издадем. Полицаите ни казват: „ Малко на тенекия ни дрънка вашата среща”, а то баш на тенекия дрънка и докато вече да си признаваме всичко, те казват: „Момичетата ги няма нещо?” и те буквално сами ни оправдаха тогава. Тея обаче подхванаха приказката и не ни оставят да си ходим, ми започнаха да ни разпитват. А пред „Калигула” тъкмо имаше някакъв въргал и имаше много полиция там и ние ги питаме какъв беше този полицейски митинг одеве, при което единия вика: „Какъв полицейски митинг?” и аз: „А не, нищо”. Явно като направиш някаква шега и те не обичат. Занимаваха ни докато подрънквахме така с боята и накрая ни пуснаха да си ходим.

Още една история имам как през 2008 година един път ни прегази влак в Германия. Аз бях с една мацка, и тя рисуваше влака. Идва някакъв друг влак и се скриваме под този, който пък взе, че тръгна. Аз докато се усетя, мен ме тупна по главата някаква част. А тя е по-далеч от мен и се опитвах с крак да я побутна, но не успях цялата да я изкарам и влака я смачка малко на рамото. Бая я поразкъса, но малкия дявол, нямаше счупени кокали. Аз още си пазя парче от суичъра й. До ден днешен си превъртам тая случка, защото си мислех, че ще загине. Да те сгази влак е ужасно.

Но специално в Германия като съм рисувал, всичко беше доста премисляно. Слагам ръкавици, без отпечатъци, флаконите измити с вода, преди да излезна, всичко се потулва по някакви дървета, за да никой няма доказателства за нищо. Но след историята с влака и разни други случки малко спрях да рисувам в Германия. Разбрах, че имат дело повдигнато срещу неизвестен извършител с моите графити вътре и така доста се притесних, защото за този инцидент и графита, щяха да ни искат 10 000 евро глоба, а аз тогава бях изрисувал около 70 влака, значи .. доста пари.

2005_vazov_pojar

Разкажи ни за влаковете. Те буквално са легендарни – 70 влака за 1 година?

Да изрисувах 70 влака за една година, от които бях направил за две нощи – 10 – 2х10. Тогава имах фикс идея, че трябва да правя графити по супер много, и правех супер много. Но якото бе, че и там ме приеха хората. Имах бонус точки, защото съм българин. За сметка на това се запознах с немските райтъри и то по най-автентичния начин, по-който можеш да се запознаеш с някой райтър. Аз бях на 19 години, те тогава да са били на 25. Вторият път като ходих да рисувам влакове, защото първият път ходих и сам си дебнах да изрисувам влака стрела, та два дена по-късно, вторият път отивам със същата боя, и дебна пак в една гора и както си дебна някакви типове идват от някъде. И така от дума на дума, докато се лъжем кой какво прави в тая гора, се разбра, че сме за едно и също нещо тук. И така се запознах с тях. Те тогава ме превеждаха по много яки пътища, аз ходех да прескачам огради, а с тях минавахме под земята през някакви подземия. Отворени бяха към факта, че съм чужденец, много ме ебаваха, че не говоря немски добре, много ебаваха чужденците и всеки път ми обясняваха, че не става въпрос за мен. Много готина, но странна комбинация бяха, в компанията почти нямаше някакви нормални хора, половината са или супер барнати професионалисти и графитите са им някакво хоби, или са адски изпаднали хора от обществото. Имаше един тип, който толкова много друсаше, че го изнесохме от едно депо.

2007_metro_amsterdam

2007_metro_germaniq

2007_vlak_germaniq

2007_vlak_germaniq2 2007_vlak_germaniq3

2007_vlak_germaniq_front

Каква е разликата между това да рисуваш влакове в Германия и в България?

Ами там имаш огромна възможност да го правиш, за сметка на това имаш професионални пазачи. Тука в България имаш по-малка възможност и разчиташ винаги на случайността. Няма някакъв график, който можеш да проследиш, а там с германците е все едно си военен, като по часовник знаеш кой влак откъде минава, за колко остава, скачаш, действаш и се връщаш. Но и там се и трият много, тук ако издраскаш един влак – 10 години ще върви, а там 10 дена ако върви и си вече – най-големия. Особено ако е някоя по-известна линия, която ходи в някой по-голям град. А ако влака ходи до летището си направо вече БОГ.

В тези времена като, че бях в апогея на райтърските си възможности, но бях на много ниско ниво в личния си живот и трябваше да избера. Да правя графити ми беше перфектно, но просто аз вървях назад със всичко в живота. Емоционално и лично на дъното, пък като райтър трупаш точки до небето. Защото то всъщност е така – колкото си по-голям боклук, толкова си по-underground. Но всичко е от ден до пладне. Сега когато се връщам до България, гледам да правя по 50 парчета за година, да поддържам темпото. Но какво крие бъдещето за графитите, никой не знае.

В България дръпнаха много тези с легалните работи, другите пък с буквите и надписите все повече се изолират, рисуват нелегално, стават все едно лошите. А пък и младите все някой трябва да ги мотивира, никой не започва да рисува калкани още на първа рисунка, всеки рисува по 5 години и тогава започва да става голямата работа.

Имал ли си конфликти с други райтъри?

О, да, няколко войни. Аз съм професионален войнаджия. Те затова не ме харесват много, защото не съм много добър team player. Имахме „война” още през 2003-4 година, със SKIP(SAM), нещо ни се беше издървил и аз излезнах и му надрасках абсолютно всички неща. А той седмици наред драскаше по моите, защото бяха много повече от неговите и даже беше ангажирал и други хора да ходят и да драскат.

Как започва една графити война?

Ами войната започва, когато някой говори гадости за теб, най-класическото е някой да ти нашари някое парче, ти минаваш върху него и той пак ти го надраска. И „кво ме гледаш” – „що проблем ли има” и айде боя почва. Не физически бой, а баш както си е му е реда, с парчетата със всичко. Даже 2003 година съм виждал в Пловдив един единствен battle, в който две crew-та се срещнаха, за да си разрешат проблемите. На коматевския възел рисуваха графити и им ги оценяваха други хора. Но то бързо се потули работата, през 2004 – та имаше голяма конкуренция, но след този battle вече агресивната конкуренция понамаля и се превърна в приятелска. Всички сме заедно и всеки иска да излезне отгоре на другите, а преди беше всеки за себе си.

Войните между другото са много положителни за графитите, много вдига конкуренцията и хората правят и искат да правят повече и по-хубави неща. А сега сме малко в такъв период, че всички са приятели и конкуренцията отива на кино. Трябва да има някой малко там да ръчка в кофата с една пръчка. Всичките графити войни в Пловдив по някакъв начин сме били част от тях. Говорим за сериозни неща, защото ние например действаме с нашето име. Има много хора, които анонимно драскат някакви полови органи, свастики, глупости, което не ти прави чест, защото парчето е надраскано анонимно, а така действат само страхливците. Райърът стои зад името си, то е като отделен човек от теб, но ти си заедно с него, работиш винаги с него. И ако не ти стиска да го направиш, просто не го правиш.  Тези неща много лично ги приемаме, защото трябва да си заставаш зад името, ти си името си. В графитите това за честта е по застъпено отколкото във френската мафия, като изключим, че не се пукаме наляво на дясно с пистолети.

Кога предпочиташ а рисуваш graffiti?

Определено не като в София, през деня. За мен трябва да си остане тази тръпка, която се усеща най-силно през нощта. През деня се рисува само ако си някакъв hard core графитаджия.  Миналата година в София бяха направили около 500 парчета през деня само, а тук през нощта. Но Пловдив е единствения град, който си държи на традиционните графити, тука никой не е започнал да прави някви street art неща – да лепи вестници, вместо да пише и само да очертава с боя, както ESTEO правеше на времето. Тук много си държим на old school-a, а и още имаме комуникация с първата вълна райтъри, което в София го няма това. Например Wicked, за който може да се каже, че все още е част от сцената. Има някакъв вид йерархия и история, която се предава от уста на уста и това нещо се задържа.

А колкото до street art-a, той просто е различно то графитите, той е със други послания, с други идеи, съвсем други хора го правят, пък хората го слагат под общ знаменател, а то няма много общо с графитите. Защото основният замисъл на графитите е да си пишеш името с индивидуални букви, докато в street art името почти няма значение, те залагат на посланието, правят коментари по много социални и класови теми, докато в графитите това го няма.

2005_bilbord_stochna_gara

2006_bilbord_maritza

2005_vlak

2006_hangover_stoik_gladston

SONY DSC

KONICA MINOLTA DIGITAL CAMERA

А как се зариби по graffiti?

Ами аз като малък исках да бъда художник, ходих на уроци по рисуване до 4-ти клас, но родителите ми казаха накрая, че е хубаво да ми е хоби, но искаха да ме насочат към нещо сериозно, компютри например. И всъщност баща ми е този, който ме зариби по графитите. В трети клас ми подари един българо-английски речник, защото щях да започвам курс и ми написа името вътре с не точно графити шрифт, но ми направи дълбочина, 3D дебелини и линии и аз прекрарах следващите две години само да прерисувам това нещо. Това беше уникално за мен и тоя човек толкова много да мрази графитите и ме е заплашвал с какви ли не работи, а всъщност той ме е зарибил по тях.  Казваше ми да си харесвам изкуството, но да се насочвам към нещо по-продуктивно. Но то така и с тана, че който е трябвало да рисува, рисува по един или друг начин. Но не влезнах в художествената гимназия, записах се в английската.

2005_plovdiv

Отправи послание към хората, които тепърва започват да се занимават с графити..

Не го превръщайте в професия. В моментът, в който нещо стане професия и вече по малко по-различен начин започваш да виждаш нещата. Хубаво е графитите да са ти отпуската от живота, да ти е винтил за всякакъв вид енергия. Друг човек си за 15 минути.

2009_plovdiv

2010_plovdiv 2010_plovdiv2

2010_plovdiv3 2011_boq

2012_plovdiv1

SONY DSC

SONY DSC

SONY DSC

 

EASTOK (34570k.tumblr.com)


FacebookTwitterGoogle+PinterestSvejoShare

3 коментара

  1. az казва:

    nomer edno v pld,cqloto cms,f**k ptc!

  2. Winnie казва:

    Short, sweet, to the point, FRlc-exaEtEy as information should be!

Имаш какво да допълниш?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *