graffguru2-20130729181034

NASIMO

By Тони Тодорова, 22.08.2014

Nasimo, Nastera, Er’Naste.. толкова много трансформации на псевдоним. А откъде всъщност идва, как го измисли?

Сега има и Kardami Kapila das, хахаха. Nasimo идва от Naste, а Naste идва от Hello Nasty на Beastie Boys. Nasimo дойде от грешка в прочита, където беше станало Nasim, а аз само добавих едно „О”. А Er’Naste идва от Naste, абе въртя ги и аз не знам от къде.

Какъв беше твоят старт с графитите? (Къде за пръв път видя графит и на кой ако можеш да си спомниш)

Със SCUM в Търговище, беше 1995-та, тогава моментално без да го мисля се включих в играта. То тогава и всички драскаха всъщност, бяхме голяма банда.

Всички в Търговище?

Ами от нашата банда – LBC бяхме тогава. С един приятел на шега го измислихме. Към 1995-та SCUM беше вече започнал, той е един от най-големите графити артисти, най-големия бомбаджия беше той, поне до 2005 – 2006 година. За него нямаше територни ограничения, беше удрял най-големите метра в най-големите държави, въобще на някакви невъзможни места беше драскал.

Та как се запознах с него – той имаше някакъв спрей и драскаше нещо и аз викам: „уауу, к’во е т’ва, т’ва е мега яко!” и съответно взех и аз спрея, пръснах там нещо, написах няк’ва тъпотия и така се зарибих. Зарибих се и започнахме. Тогава нямахме crew и такива неща, не знаехме, че трябва да си измислим име и да пишем само него, даже всеки път си измисляхме да пишем неща от сорта на „спрей”, после  „графити”, после пишем „стена” на стената, хаха.

Докато един ден майка му донесе едно списание и там видяхме, че всъщност хората си имат имена и всеки си пише името и така разбрахме какво означава графити и какво трябва да се прави горе долу, защото ние нямахме никаква информация. Имаше просто „спрей” и „стена” и това е. Нямаше интернет толкова разпространен както сега, в който да влезнеш и да провериш. Само един приятел там имаше интернет, че с 300 зора влизахме през компютъра му и се опитвахме да търсим някакви графити и такива неща. Беше много интересно. Когато са по-труднодостъпни нещата, тогава са по-интересни.

И така, драскахме, драскахме по едно време на шега с един приятел, който сега не драска, но на времето се беше зарибил също. Та с него нещо се бъзикахме, защото слушахме тогава Primus, та те имат една песен “Los Bastardos” и с нея постоянно се бъзикахме – та накрая си кръстихме crew-то Los Bastardos CREW (LBC). Така излезе името на LBC.

След някоя друга година записах в Търново да уча и се поразцепихме с LBC. Аз вече тогава се движех с рапарчетата DRS и другите, зарибиха се и те да драскат покрай мен и решихме да си направим общо crew – NTN (Nast to Ndoe and End to End), в което да месим графити с изящно изкуство. Това се случи 2000 година.

2-20100201210541

Интересно, казваш, че е нямало много голям достъп до интернет тогава, но как се е пренесла вълната на графитите чак до България? Някой е бил в Америка или какво..?

Ами единия от начините, по който навлязоха графитите в България беше чрез Skum-а – майка му му носеше от Германия скейт филми, защото всички карахме скейт тогава. И ние забелязахме, че има някакви драсканици по стените и тогава започнахме да спираме на стоп кадър филмите и прекопирвахме някои неща. Естествено е, като няма откъде да видиш – спираш, прекопирваш. След това и от списанията, които идваха от чужбина виждахме графити и така започнахме да взимаме някакви неща.

А с какво рисувахте в началото?

Ох, ужас направо, хахаа. С най-гадните спрейове и дори понякога нямахме възможност да си купуваме спрейове, защото нямахме пари. Баща ми тогава имаше салон за автотенекеджийски услуги и боядисваше коли. Аз влизах и взимах няк’ви авто бои, блажни бои и през нощта излизах и си рисувах с четките.

Един път в Търговище ходихме да правим една стена близо до гарата и си рисуваме такива най-необезпокоявано, а много близо до нас беше сградата на Енергото, където има пазач. И пазача нещо ни е видял, че рисуваме и се обадил на полицията. Ние късно разбрахме, че той ни е видял, и като го видяхме тръгнахме, оставихме графита наполовина направен и се качихме в колата ми да се махаме от това място, но гледаме патрулката се задава точно срещу нас. И тогава си казахме да се направим, че не знаем за к’во става въпрос, че просто си минаваме. Куките ни препречиха пътя и ни сгащиха и ни викат: „К’во правите вие там? Вие ли рисувахте там?” ..и ние: „еми, еми.. да”. Всичко си признахме на момента, защото целите бяхме омазани и нямаше как да се скатаем. В колата спрейове навсякъде, бои и стълби. Та куките ни взеха паспортите и отидоха да видят какво сме направили и като се върнаха ни казаха: „Абе много е хубаво това дето го правите.. айде сега изчезвайте и утре да дойдете да си го довършите.” Хахаха.

Хората не знаеха за какво става въпрос, обаче като те видят, че правиш нещо готино и ти се кефят.

А всъщност какво бяхте направили?

Ами един надпис „МЕТРО” и два влака от двете страни. Мечтаехме си да ударим метрото. Всъщност тогава въобще нямаше метро в България, но ние си мечтаехме вече за метро.

Създаде ли се графити общество в България?

По принцип се разбираме райтърите в България, но има и нещо такова, че се цепят хората на групички, където има общи интереси. Няма такова нещо като „Общество на графити артиста в България”. Има приятелска атмосфера, но не пропускам и факта, че винаги има някой, който да е с друг на въпреки, знаеш как е. Все пак в графитите, както и във всяко друго изкуство си говорим за голямо фалшиво Его, и докато Егото е на първи план, всеки иска да е номер едно и да е центъра. И когато някой му пречи, той се опитва да го спъва. Това го има навсякъде.

Но по принцип се разбирам с повечето от графити артистите и аз определено се кефя на повечето, тези, които са активните и се вдъхновявам от работите им.

Имаш ли възходи и падения в графитите?

Ами аз никога не съм се броил чак за такава звезда, че да имам възходи и падения. Общо взето в живота ми и в изкуството ми съм забелязал, че имам такива периоди, когато съм по-активен и имам такива, в които не съм. Обаче в тези периоди, когато не съм активен в изкуството, съм активен в други неща, примерно придобивам знания, уча, гледам, слушам, събирам материал и след време си избухвам.

DSC_4289-20111016093640

DSC_4331-20111016093701 DSC_4305-20111016093719

А ти имаш ли художествено образование или си самоук талант?

Ами първото, което е  според мен, че трябва да имаш някаква дарба, иначе малко трудно ще стане. Не че няма да стане. Та трябва да развиеш тази дарба и да започнеш да изучаваш изкуството например по-систематично.

Аз записах в художествената Академия във Велико Търново и там завърших Живопис. Ако иска човек да е добър в дадено нещо, първото най-важно е да започне да го развива.

Разкажи ни за държавите, в които си рисувал..

Ами в Канада съм ходил, тук в Европейските държави – Германия, Англия, Гърция, в Турция също. В Индия. Но в Канада във Ванкувър ме викат доста често да рисувам по разни фестивали, там като че ли най-много съм рисувал, имам няколко стени, правил съм и самостоятелни изложби.

В Индия бях по-миналата година, ходих да уча. Там завърших второ Висше във Ведическия колеж – Бхакти Йога – Йога на предаността. Когато завърших ми останаха няколко свободни дни и направих 3 стени. Просто последните дни ги използвах само за това.

Лол.. адската енергия си ти..

Оо, там в Индия, човек много може да зареди батериите. Там зареждаш баш от източника. Аз следвам йога на предаността, това е да развиваш любовта си към Бог, към всички живи създания. С нея научаваш каква ти е изначалната позиция и разбираш, че си частичка от цялото, че си малка част от нещо много по-голямо.

Т.е. ти си вярващ, така ли?

Аз мога да кажа, че вярващи са атеистите, защото те вярват, че няма Бог. Според мен човек просто трябва съвсем малко да си отвори очите, за да види. Не мога да кажа, че съм вярващ, но още от малък си знам, че има нещо. Просто никой не ти казва, защото тези, които ни управляват, се опитват да ни държат в заблуда и незнание. А когато хората не знаят кои са, какви са и каква е целта на съществуването им, те са перфектни за манипулиране.

Затова аз просто търся истинското знание, което да ми отвърже ръцете и да съм свободен. Аз знам, че ние хората сме свободни, но докато нямаме знание, се отъждествяваме с изкуствени неща, които ни обвързват и ни правят роби. Затова първото нещо, което човек трябва да направи е да започне да задава въпроси, да търси истината искрено.

20131121_1133-20140408192355 IMG_2261-(1)2-20130329171717 IMG_22562-20130329171637 5.11 FRIEND-20130729173823

Ти до какви отговори си стигнал? Получаваш ли разбиране?

О мога да ти кажа, че в началото нямах никакво разбиране от абсолютно никой. Нямах с кой да си говоря на тази тема. Тези неща, които правеха другите, ги правех и аз, но видях, че просто до никъде не ме водят, те ме водят само до задънена улица, аз деградирах, не ми се рисуваше. И накрая си казах не не не, тая игра вече я превъртях, искам да пробвам нещо ново. Отцепих се и започнах да се интересувам по-надълбоко от истинските неща в живота. Започнах да търся източници, които да ми дадат някакво знание, лека полека стигнах до Ведите и се оказа, че те са направили най-първоначалните писания и те са описали абсолютно всичко.

Съвсем „случайно” намерих в къщи една книга на Петър Дънов, която се казваше: „Великото сега”. Аз до тогава не обичах да чета книги, защото колкото и книги да съм прочел, всичкото супер тъпотии и колкото и седмици да я чета, накрая все се чудех защо съм си загубил времето и се отказах.

Обаче този автор ми направи голямо впечатление, започнах да го чета с такъв безумен интерес, като никога не съм предполагал, че може да има нещо, което да ми е толкова интересно. Започнах да практикувам нещата, макари самичък, когато прочетох книгата.

Какво започна да практикуваш?

Ами например, че ако правиш добро, такова ще получиш и е важно това, как ще се почувстваш. Видях просто, че ефекта е невъобразим, разбрах, че до тогава съм правел много неща погрешно и съм се опитвал да достигна до някакво щастие, което изобщо не бих могъл да го нарека такова сега. Разбрах, че действията ми тогава са носели нещастия. Книгата ме насочи да разбера кое е правилно и кое не, аз започнах да ги анализирам нещата, да наблюдавам навънка света, анатомията на хората и просто започнах да виждам как някой ги е мислил нещата, за да стават. Примерно не може от само себе си, от един взрив и цак – излиза всичко, перфектни тела, съвършена природа, такова разнообразие. Замислих се, че някой мега яко се опитва да ни заблуждава. Мисля си, че сме в нещо като затворена игра, в която всяко едно действие ни се следи, как ще реагираме и затова сме поставени във всякакви изпитания, които са за наше добро, за да успеем да минем напред, на по-горен левел. Ведическата литература е най-древната литература, в която са описани до подробности такива неща, за които ще ми трябват 2-3 седмици, за да мога съвсем малка част да ти споделя. Примерно тук е описано какво представляват всичките вселени, за това как може да се пътува до други планети, за слънцето, за луната, за всичко, което лека по лека учените откриват. А тези неща са записани преди повече от 5 000 години.

За теб каква е истината, какво е началото на човечеството?

Ами в Библията е написано: „Бог създава хората по свой образ и подобие”, във Ведите се казва абсолютно същото, че ние сме по образ и подобие на създателя си. Ние сме качествено равни на Него, но количествено сме супер малки. Затова някои казват – „ти си Бог”, но ние не сме богове, ние сме частички от Бог. А в него е цялата истина, защото той е създал всичко, следователно той знае всичко. Така че, абсолютната истина е затворена в едно нещо, просто ние винаги я търсим в много неща. Това са моите вътрешни търсения.

Изразявам  ги и в графитите си, те си личат , аз от 6-7 години се занимавам с тези неща и те присъстват и в творчеството ми.

Много хора смятат, че са тялото си, но замисли се, тялото ти е ограничено – на тъмно, когато загася лампата, аз не мога да видя ръката си. Ами чакай малко, когато не можеш да си видиш ръката с тези очи, как можеш да искаш да видиш абсолютната истина, с тях. Сетивата ти са ограничени, всеки може да мисли всякакви неща, но тогава се получават конфликти и войни. Очите ти те лъжат, ръцете ти те лъжат, всичките ти сетива те лъжат, докато ние не ги обуздаем тези сетива, те са наши врагове. За да ги обуздаеш, трябва малко и да ги ограничиш. Един ден ти напускаш това тяло и какво, това ли беше..това ли е всичко? Тогава каква е разликата между живото тяло и мъртвото тяло? Душата, Енергията! Това е разликата, тя е вечна, тя не умира. Душата е и индивидуалност. Всичко е индивидуалност. Учените са открили дори, че всяка снежинка е различна от друга.

Хората сме погълнати от материалния свят, защото имаме грешни представи за всичко. Имаме нарушени взаимоотношения и грешни съзнания. И връзката ни със създателя е нарушена, смятам, че хората сме имали първоначални тела, силни, здрави, безсмъртни, а не тези недъгави, неспособни, в които сме сега, които ни създават проблеми и болки. Но хората не вярват в някакви врели-некипели неща.

По-скоро хората искат доказателства за подобни неща..

Ами доказателството е – като искаш, да го пробваш, ти искаш някой друг да опита „Тортата” вместо теб, ами опитай я и ще разбереш дали е сладка. Джордж Харисън е казал: „ако исках да разбереш вкуса на тортата, ами просто я опитай”. Той също е следвал йога на предаността.

Да мислиш, че си земен, това е много тъпа концепция. Това означава, че ти се обричаш постоянно на раждане и смърт на Земята, защото ти се определяш само със земната планета. А откъде знаеш, че това е единственото място за живот?..

Но хората не искат искрено да търсят отговорите, не задават въпроси. Живееш, колкото да живееш, и да пиеш, да ядеш и да сереш, като едно животно. Тогава с какво се отличаваш от животно, като правиш същите неща. Човекът има развит разум и интелект, може да задава въпроси.. аз не съм видял котка, която да може да зададе въпроси.

576964_391919817521057_1640409204_n-20120728113050 163708_481869759109_555089109_5570215_7128155_n-20110106165126 9-20100605233203 pigy-20130729174602 nasimo 2014 IMG_22452-20130406124526

Всичко това до тук ти го предаваш и в изкуството си..?

Това е и една от идеите на изкуството – да пробужда. Иначе защо го правиш, да си чешеш фалшивото Его, да ти казват „ о, колко си добър, какъв талант”.. не. Изкуството трябва да обучава хората, да им дава светлина, да им дава нещото, което им е нужно, а според мен, най-нужното на всички хора е Знанието. И аз по някакъв начин се опитвам да провокирам както хората, така и себе си, да мисля, да продължавам по същия път. Защото колкото повече чета и практикувам, толкова повече разбирам, че по-малко знам и тъна в невежество. И се опитвам да не губя нито един ден, защото няма връщане назад. Всеки един ден от времето си се опитвам максимално да го използвам, за да придобия някакво знание, нещо ново. Защото ако губиш деня си, не можеш да го върнеш. Все едно е да имаш 86 4000 долара в банката всеки ден и накрая дойдат и ти ги изтрият – ти трябва да се възползваш от тях и да ги изхарчиш, иначе ги губиш. Какво ще направиш, ще ги изхарчиш всичките, нали? Същото нещо са и дните, тази вечна банка на природата ни ги дава, но ние не ги използваме, не знаем, какво да ги правим. Хвърляме ги, ние сме супер тъпаци.. Болно ми е да гледам как хората прахосват ценното си време.

Има ли нещо, което не си си доказал на себе си, нещо, което не си направил, а ти се иска?

Ами, все още се отъждествявам с материята, което означава много неща. Пътя е вечен, така, че ако нещо не ти се случи и не успееш да довършиш нещо,  после започваш от там, докъдето си стигнал. Въпроса е да си почнал и поне да си стигнал до някъде. Това е същото, като да повториш в училище, нещо се замотваш, неуспяваш..еми ок, няма проблеми, започваш от там откъдето си се замотал. Това е хубавото на духовния път, там нещата се запазват, докато материалните дейности – всичко се срива заедно с тялото. Каквото и да си правил, ако не си го одухотворил по някакъв начин, то заминава на кино.

Хората например, не могат да разберат какво е Кармата, аз много лесно им го обяснявам – ядеш, пиеш – последствието е – ходиш да сереш. По същия начин всяко едно действие води до определен резултат.

Има ли неща, които искаш да промениш чрез графитите си?

Най-вече искам да променя себе си, аз другите не мога да ги променя. По някакъв начин си затвърждавам това, което го чета и се опитвам да го практикувам чрез моите графити. Опитвам се тези неща, които съм ги реализирал да ми помогнат за по-дълбоки стъпки. Не искам нещата ми да останат само на сухо знание. В работите ми винаги има някакво послание, даже някои хора малко се дразнят на това, защото ставало много налагащо се понякога. Макар, че аз се стремя, чрез някакъв виц да кажа определено нещо, да се присмея на някой проблем. Имах една работа, с един човек, който е налапал много пари и се мъчи. Аз се присмивам на тези, които се опитват да правят само пари пари пари.. и убиват цялата природа, убиват всичко, а накрая какво се налага да правят.. да си ядат парите. Защото вече няма какво да се яде. Това е моят начин да кажа, че парите не са всичко.

B.O.D.Y. – На тази картина, всяка буква означава нещо – B – означава Birth – раждане, О – Old Age – старост, D – death – смърт, Y – идва от Why – въпроса Защо. Идеята е, че тялото ни носи тези 4 неща, раждане, остаряване, смърт, но в човешкото тяло имаш и възможността да задаваш въпроси. Това е провокация към мисълта на хората. Не се опитвам да налагам религия или нещо такова, но е важно човек да разбере каква е изначалната му позиция и да започне да си върши работата.

1504138_699867653403797_4104065018874547648_n 1544496_699867660070463_4679220800938020314_n 10253803_699867663403796_4721946010956705685_n 10250209_699867686737127_2269004226904544367_n

А този графит, който направи с образа на Дядо Добри, той се превърна в нещо уникално за София. Може би хората са чували за този човек, виждали са го, аз дори съм виждала негова снимка още когато бях 8-ми клас.. мисълта ми е, че ти го превърна в икона за България, но не в онзи смисъл икона в църквата, а в смисъл като нещо истински свято. Разкажи ми защо го направи?

Аз не съм направил нищо, аз просто нарисувах нещо, което ме вълнува, а именно това са хората, които са искрени, чисти и предани. Дядо Добри е точно такъв – чист и предан на Бога. Той е създал своята си позиция и това го прави да е велик, защото той работи за Най-Великия. Когато работиш за най-Великия, ти автоматично ставаш велик.

Ти познаваш ли го на живо?

Не, не съм го срещал на живо, но е достатъчно да видя какво прави и това нещо да ме вдъхнови и да го изобразя. Смятам, че е един от най-достойните хора в България в момента. Има много такива хора, но те не се показват. Те са хора, които вършат същите добрини, само че никъде не шумят затова нещо. Но ако аз нарисувам някои от тях, хората веднага ще кажат „Уу, сектанти”.. незнам си к’во, докато Дядо Добри е точно човек, който влиза в представите за святост, побелял старец с брада, измъчен. Направих го него, защото само по този начин мога да покажа тези качества, които съм написал около образа му. Докато рисувах, всеки се спираше да казва „О, много хубаво, много хубаво..” незнам си кво: „всичко е вярно..”, но аз тези качества съм ги взел от Бхагавад Гита. Това са качествата на преданост на божествените хора. Всички хора имат добродетелни качества, но има и такива, които се отъждествяват с грубата материя. Те се заробват с лоши качества, култивират ги, че даже и успяват да ги приемат за добродетели. Колкото по-алчен си и похотлив  – ти си толкова по-напреднал в модерното общество. Еми сори, обаче аз не искам да съм част от т’ва общество. Затова този графит нашумя толкова много, защото аз вложих много сърце в него, защото ми е много при сърце самата тема.

Къде се намира графита точно?

В  квартал Хаджи Димитър. Решихме да рисуваме в този квартал колкото се може повече калкани и да го превърнем в  отворена галерия. За графита на Дядо Добри имаше много хора, които ми помогнаха, например Ясен Гешев, той ми помагаше постоянно за всичко, за скелето, за вишката, за боите, той успя да организира цялото нещо, имаше още едно момче Ислам, който пък ми помагаше с боядисване, пренасяне на бои и такива неща. Така че доста хора стоят зад проекта.

644195_436083789817029_1201457505_n-598x900-20130729180450

Как би описал присъствието на графитите в живота си?

Ами те са живота ми. Аз открих, че това е моята дарба, с която мога да се изразявам и това е моя начин да се себереализирам. Всеки има начин, по който да успее, само трябва да го открие. Човек трябва да се самонаблюдава и да се анализира.

Разкажи ни една история с графитите от живота си, която  никога няма да забравиш..

Сещам се за едно нещо, което ми се случи, още в началото, когато се бяхме зарибили, ама тотално зарибени, просто на всяка цена, всеки ден, всяка вечер се драска, нищо друго не съществува освен спрея, ние и улицата. Мисията ни беше всичко да се омаже. Ходихме до Търново да си купуваме спрейове, защото там имаш по-евтини. Веднъж бяхме взели две раници със спрейове, по едно левче или нещо такова, много тънки, бракувани и се връщаме с влака. По едно време забелязахме –  влака е почти празен и има само един човек в последния вагон, имаме 15 минути до нашата спирка, познай какво трябва да се случи!!

Нямаше нужда да си го казваме, просто започнахме и за 10 минути му разказахме играта!  Не че се хваля с това нещо, обаче просто такава ни е била натурата. Дойде контрольора и той целия трепереше, човека не знаеше как да реагира даже. Само каза „ей сега отивам да извикам полицаите” и тръгна с бясна скорост да вика полиция. Влака още не беше спрял на нашата спирка, но вече беше намалил много и ние скочихме в движение. Веднагически патрулката започна да ни търси из този район, а ние се бяхме скатали в едни храсти и се отървахме. Но това не го препоръчвам на никой, много е опасно. Като цяло влаковете са изключително опасни, имало е доста инциденти, които не са завършвали добре за други райтъри.

Ок, защо точно по влаковете.. какво толкова ви тегли към тях?

Влаковете са ти подвижна галерия, тръгва от София отива до Варна и всички по пътя го виждат.

Значи риска си заслужава и оправдава целта?

Зависи каква ти е целта, че да правиш целия този риск. Защото заслужава ли си, за да си направиш измисленото временно име, за 15 минути да прецакаш целия си живот. Ако това е целта… ок. Но може би няма да ми стигнат и двете ръце да изброя райтъри, пострадали от такива цели. Не е шега тази игра. Не случайно аз съм я прекратил.

Вероятно си срещал и познаваш повечето от българските райтъри, но има ли някой от тях, който би могъл да наречеш свой приятел?

По принцип приятел е много силна дума, приятел е този, който застава до теб в определен труден момент, който за съжаление от българските райтъри не съм видял някой, който да е застанал в труден момент до мен, да съм имал подкрепа. Но има един райтър, който се казва Muchukunda das и мисля, че него бих могъл да го нарека истински приятел в това отношение. Не е известен, не е от най-добрите не е и български графити артист, но е искрен, което за мен е много по-голямо качество, отколкото да имаш добра техника.

Но това добър, по-добър, най-добър в рисуването са отново измислени граници, за мен няма такива неща. Тези обозначения в изкуството много ги ненавиждам. Дори като започнат да пишат неща като „най-добрите”, „само сега” .. те привличат само малоумната публика. Одобрявам твърдения например като „един от първите” – т’ва е ок, но „най-добрия”…

Ок, имам и такъв въпрос за теб – за много хора ти си един от „най-добрите” райтъри в България, ти как се възприемаш?

Като един от всичките. Няма как да ти дам друг отговор, представяш ли си да ти кажа „да, аз съм най-добрия”!? Знаеш ли, по едно време бях стигнал до едно такова ниво, където се бях самовлюбил в себе си, бях се самозабравил, но много бързо нещата в живота ми така се стекоха, че се наложи да падна и така хубаво си натрих носа. Разбрах, че всъщност няма такова нещо, днес можеш, утре може да не можеш. Днес си най-добрия, утре си пълен боклук.

Имаш ли нещо, което искаш да кажеш на хората?

Търсете себе си, търсете абсолютната истина в себе си. Това ще се отрази и на нещата, които правите, ще започнете да  правите добро и на другите, ще се чувствате удобно в кожата си и изведнъж ще се окажете щастливи!

DSC_5560-20130329162433 DSC_55602-20130329162728

 

 


FacebookTwitterGoogle+PinterestSvejoShare

5 коментара

  1. ILYO казва:

    Силно естествено, какво да е. Не знам дали са го прочели достатъчно хора, но дано го направят повече, и ако 1 вникне в думите, значи всичко си е заслужавало. За жалост родните читатели не обичат много да четат, особено толкова дълги интервюта и ги улеснихме преди време ето така:
    Nasimo @RadiYo! NRB #60 – http://www.mixcloud.com/iliyaniliev99/nasimo-radiyo-nrb-60/
    Nasimo @RadiYo! NRB (видео) – http://50stotinki.com/main/?p=59161

    Дано не го приемете за спам, защото не това е идеята ми, а точно напротив.

    Поздрави за материала и продължавайте търсенето 🙂
    И.

  2. Rippin´MicsRidin´Beats казва:

    Mnogo e silno interviuto! a Nastera e prav za mnogo ne6ta

  3. Lili казва:

    Your posting is abllsuteoy on the point!

Имаш какво да допълниш?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *